За да застанеш пред себе си, пред истината, се изисква сила. Не винаги го можеш.
Не винаги си готов да се изправиш пред истината за теб самия - гола, често пъти
грозна, нахилена като демон. Не е лесно да си спомниш погледа на онези очи,
които си измамил. Чувствата, които си отблъснал. По-лесно е да помниш кога си
бил добър. Не всеки е способен да се заклейми като подлец.Но съвестта ни сочи
всяко петънце върху душата. И търси чувството ни за отговорност. Не се размеква
от сълзите и страха ни. Иска обяснение за лъжата. За коварството. Принуждава ни
да минем през унижението, за да получим прошката. Нарича всичко с името му. Само
така успяваме да видим кои сме. Не просто грешни, а грешащи. Подвластни на
собствения си, чисто човешки стремеж към щастие, от който не можем да се
откажем, дори и ако по пътя си нараняваме другите. И ако ние сами не потърсим
най-непростимо у себе си, няма кой друг. Дали аз съм щастлива? Бих казала да. ...