Вероятно е невъзможно да придобиеш умението да виждаш всичко, но все пак, ако това стане, много тайни биха се разкрили и животът на много хора би се променил, било то в добра или лоша посока. По този начин едно такова умение, овладяно дори само от един човек, би имало последици за цялото човечество.

   Способността да виждаш всичко би имала смисъл, ако можехме да надникнем в душата на човек. Така ние бихме разбрали от една страна неговите чувства и намерения и от друга, неговия характер и личност. Това би ни дало огромно предимство във взаимоотношенията ни с въпросния човек, но в същото време бихме разбрали и най-дълбоко пазените тайни, мисли и желания, непонятни и може би дори ненормални за нас. По този начин ние бихме изпитали голямо разочарование, породено от от нашето неспиращо любопитство. В резултат на това отношенията ни с хората биха се влошили и всички трайни и ценени връзки вероятно биха се разпаднали. Това се дължи на причината, че всички хора имат недостатъци и лоши страни, а ние не сме тези, на които им е позволено да ги видят. Възможно е в някои ситуации ползата от това умение да надделее над вредата, но според мен такива случаи биха били много редки.

   Вътрешният свят на човек е мястото, където той е свободен да мисли каквото си иска, разкривайки само някои свои намерения към останалия свят. Поради тази причина всички имаме тайни, които не искаме да бъдат разгадани. Тук приятелството може да разкрие навярно само една част от съзнанието на човек, но вероятно при някоя много по-висша форма на такъв тип взаимоотношения, цялото съзнание и подсъзнание биха могли да бъдат отключени, но все пак смятам, че в живота на човек някои неща трябва да бъдат запазени в самия него. В някои трудни моменти от житейския път на човек той трябва да се справи сам и да зарови раните си дълбоко в себе си, защото това е начинът да израснем като стойностни личности и да разберем донякъде смисъла на живота, независимо от възрастта си. В някои ситуации, при огромно разочарование, човек иска да остане сам, необезпокояван от никого, размишлявайки върху  това, което му се е случило, променяйки начина, по който гледа на света. Добрата страна във всичките тези страдания е, че те ни показват реалността, колкото и безмилостна и  неприятна да е тя. От тези мисли отново разбираме важността на душата на човек и нуждата от нейната неприкосновеност.

   След всички тези песимистични разсъждения, според мен, трябва да заключим, че да виждаш всичко в човека е недостатък. Такова умение би нарушило сериозно баланса в човешките взаимоотношения и главно в човешкия живот, премахвайки смисъла и тръпката от него, превръщайки ни в нещо без цели, идеали, мечти, взимайки човешкото от нас.