„За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе,
открий отново и пресътвори..."
Веселин Ханчев
Незнайно как и защо, но щом реших да пиша за моето училище, в паметта ми изплува това четиристишие на Веселин Ханчев. За истинските, за значимите неща в живота...
А професионална гимназия по облекло "Елисавета Багряна" в град Бяла Слатина несъмнено е едно от тях. Частица от облика на малкия град. Частица гордост. Всяко населено място си има свое лице. Своя история. И памет. Не можем да говорим за миналото и настоящето на Бяла Слатина без да ги свържем с миналото и настоящето на училището. С неговата история. Те се допълват, те са части от едно цяло. А това са хората. Хората от града и общината.
Едва ли има семейство, в което поне един да не е учил в училището по облекло. Нашите близки – стари и млади са придобивали в него знания, умения и са ставали по-добри. По-добри домакини – сръчни, с добър вкус и усет. Отначалото те са "завързвали пръст" ...