5 нояб. 2020 г., 08:45

Пресечната точна на фотографията и съвестта 

  Эссе » Философские, Другие
1571 1 15
2 мин за четене

 

 Фотографията е изкуството на спомена, на уловения миг, на вечния човешки стремеж да "излъже" времето. Тя е път, който съдържа в себе си частици от душата му.

 Фактът, че в днешния ден практически всеки човек може да практикува тази магия, неминуемо е превърнал фотографията в най-достъпното изкуство. А епохата на социалните медии, на интернет и неговите безброй приложения, превърна перфектната снимка в кумир, към който се стремят от така наречените кифли, до професионалистите, които изкарват хлаба си с тази дейност.

 А техниката толкова напредна, че... безпредметно е дори и сравнението със само преди 20 години, примерно. Та този времеви период обхваща цели епохи от еволюцията на машините... 

 И ето, че снимката се срещна с технологиите - да, връзката им е още от началото, та без тях и нея нямаше да я има, но тук идва голямото Но...

 В днешния свят един кадър може да премине през толкова обработки, че накрая резултатът да няма нищо (или почти) общо с това, което е заснето в натура.

 Къде е тогава тънката граница между снимката и колажа? Има ли изобщо такава, която да е ясна, категорична и неоспорима?

 Следвайки логиката, всеки кадър минава през някаква обработка, особено в нашата епоха, в която инструментите са направени така, че да отменят в много дейности тези, които ги ползват, а в това число влиза и вземането на някои решения. Но принципно са проектирани така, че когато човек снима магаре, на фотографията също излиза магаре, а не, да речем, зебра, или Мечо Пух.

 Обаче хората са устроени така, че винаги търсят и искат повече... И накрая човекът взима нещата в свои ръце. 

 Той започва чрез различни филтри, програми и прочие, да променя получения резултат. Ту светлината не му е наред, ту има петна, или предмети, които не са в хармония с идеята му, ту нещо друго... И проблемите си намират решенията...

 В резултат, да се върнем отново към средностатистическата кифла, която от една обикновена фльорца, придобива визията на супер модел на Плейбой. А ако визираме пейзажна снимка - такава, от Сахара, например, се трансформира в нещо, което чудесно би паснало на природните дадености показани във филма "Аватар"... И този ГМО продукт накрая гордо се представя, като снимка, която отразява действителността...

 Чудо на чудесата... 

 Перфектна фотография... 

 Аз и ох из форумите... 

 Лайкове, бисове, метани...

 Или... комедия?...

 И така изкуството, което най-точно отразява това, което е попаднало в "окото" му, се превръща в поредната метреса на човешката суета и его...

 Жалко за което!

     *****

 И тук отварям албума на своите спомени, разкъсвам патината на самозаблудите, и го поглеждам... Колко е красиво красивото, но... някои са толкова зловещи, че определено имат нужда от фотошоп...

 Самоуспокоявам се, че ще пипна само малка частица от тях и... по-добре да забравя!...

 Но сега определено изглеждат много по-готино, в тях за всичко съм невинен, а грешките ми... винаги са следствие на лош късмет, завист, уроки дори...

 Усмихвам се. Всичко е наред! Затварям албума и заставам в нужната позиция.

 Моля, фото!...

 

03.11.2020.

 

Георги Каменов 

© Георги Каменов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Есето си е на ниво.
    Благодаря ти за изказаното мнение, Ина.
  • Георги, съгласна съм за трудността в писането на есе. На мен ми се струва, че това е висш пилотаж и малцина го владеят. Със изкуството фотография е същото. Аз не умея нито едно от двете. Аз наистина прочетох с интерес това, което си написал. И си казах- добре де, поднасянето на една творба (даже и да направиш баница е вид изкуство например) в посредствен вид е ммм, за мен неуважение към четящия, гледащия, хапващия... а ти си го направил за да му се насладят- и ти и те. ,..Вероятно и с фотографията е така. Иначе уважавам естествените неща...както каза един образ : "Жена ми е нешлифован диамант!" Добре де, можеше поне да се среше, нали ще се снима..
  • Безжичен, а ти имаш ли елементарна представа, че техническата част тук е най-елементарната част от творбата?
    С цялото ми уважение, също реторичен въпрос 😊
    Наистина, забавлявам се, благодаря ти от сърце!
  • А всъщност имаш ли елементарна представа от това какво е изкуството на правене на снимки? И да отговориш, и да не отговориш - все тая. Въпросът е реторичен (за твоя информация - това означава, че съдържа отговора).
  • Никъде, Ина, щом не си я открила, приеми, че я няма 😊
    Но все пак, когато сме фалшиви вътре, как да искаме да сме истински отвън...
    ПП
    Есето наистина е висша категория по трудност. Факт.
    Тъй, че приемам всеки поглед, който не може да го разкодира.
    Благодаря ти, Ина, за честния коментар.
  • не разбрах къде е пресечната точка, извинявам се
  • Вал, с жена не се спори, особено когато в тази дисциплина е спортист тип, маратонец.
    Затуй, да не губя време в сладки раздумки, казувам, че за фсичко си права, удрям два метана, посипвам си кратуната с пепел, бия си 100 камшика по гърбицата и са предавам!
    Щом казваш, че е така, така е!
    Съгласен.
    Ти победи!
  • Жорка, есе, което няма дори страница и половина, не е есе. Както казах, фотошопът не е всемогъщ, освен това нямаш изобщо правилна представа за фотографията, както и не знаеш какво е колаж и каква е разликата между снимка и колаж. А за фотошопа, моля те, там съм експерт, не ставай смешен с повърхностни разсъждения без да познаваш и най-малко програмата.
  • Да живее Негово величество Фото-шопа (тоест, фото на човек от всеки знае къде 😊)
    Смея се 😊
    От сърце и толкова ми е кеф, че и температурата ми пада, скоро ще е нормална, тоест, стайна 😊
  • Дени
    Много обичам тия спорове, а тъй като и преподавам по всичките програми за обработка на изображения, няма начин да не се усмихвам - има едно много важно и просто правило - ОТ нищо нещо не става. А Жорката така го е написал сякаш всяка кифла може да се превърне в супер модел. Ами не е така.
  • Точно есе е Вал, слава Богу, знам си възможностите точно в този жанр, и те са на ниво, а какво е то, от скромност ще замълча 😊
    А ти не гледай автора, чети творбата, изключи личните си чувства към него, и тогава (може би) ще се докоснеш до мъдростта, с която е пропито 😊
    Пожелавам ти го от ❤️
    Успех!
    Дени, точно така си е от нейна страна 😊
    Аз в момента се боря с един специален вирус, немам сили да се занимавам с случки на ниво детска градина 😊
    Благодаря, момичета 😊
  • Знам , че не е по темата и не коментирам, защото не разбирам, но като ви видя да спорите и истински се забавлявам. Като Том и Джери сте 😁
  • каква философия, бе Жорка, пълно е с клишета тук
    Да не говорим, че това не е есе, миниатюра може би, но есе в никакъв случай.
  • Не ми бери гайлето, Вал, а явно дълбоката философия на есето ти е убегнала, при твоя, явно, повърхностен прочит.
    Или пък е прекалено високо ниво за теб, че да го видиш?
    Хубава вечер, Вал, с усмивка 😊
  • Жорка, не пиши за неща, които не разбираш. В прав текст ти го казвам. Аз съм не само фотограф (макар и любител), но съм професионалист в обработването на изображения - не става само с обща култура, човеко, излагаш се тотално!!!
Предложения
: ??:??