Имало едно време една принцеса, която била затворена във висока кула. Тя била много красива, но не знаела какъв е суровият свят. Била пазена от дракон и много смели рицари умрели в нейна чест, само и само да зърнат лицето й, но никой не оцелял. След дълги години в очакване на своя спасител, най-сетне храбрият момък от далечно село решил да си пробва късмета. Отишъл подготвен и след дълга битка със защитника на кулата, успял да се добере и до самата принцеса. Той се влюбил от пръв поглед, измъкнал я от там и зе оженили. След сватбата три дни яли, пили и се веселили, и двамата влюбени заживели щастливо до края на дните си.

   Тези приказки ги знаем в много варианти и винаги завършват по един и същи начин. Всеки е чел такива врели-некипели в детството си, но каквото и да става, ничий живот не е толкова красив. Можем само да си помечтаем, но напразно, всичко си остава митове и легенди и приказки за деца.

   Aко жените чакат принца на белия кон да се появи всеки миг и да ги избави от сивото ежедневие, отвеждайки ги в света на влюбените, изпълнен с цветенца, любов и усмивки, те ще останат сами завинаги. Вярвам в любовта от пръв поглед, вярвам, че истинската любов съществува, вярвам и че може, дори след години приятелство, нечие сърце може да бъде завладяно, но в никакъв случей не мога да кажа дори че всичко се случва като по приказките. Една истинска и чиста любв може да се случи по всяко време и, минавайки през изпитанията на живота, преминава и теста и остава вечна, но това не се случва на всеки и, ако след „неуспешен опит” с погрешния човек продължим да опитваме, може и да намерим подходящия. Не трябва да се поболяваме и да спираме живота си след раздяла, а напротив - трябва да бъдем позитивно настроени и да се усмихнем на живота.