Имало едно време едно царство. Царството уж било бедно, та народецът се задъхвал под гнета на чорбаджиите и лихварите, но пък самите чорбаджии напук живеели много охолно и все гледали към джоба на другия и към царската хазна, та да откраднат нещо за себе си.
Това царство преди 20 години си имало един червен цар, казвали му бае Тошо. Той бил от стария род на „червените кхмери”, но бил по-тарикат от тях и царувал цели четиридесет години. По негово време народът се хранел сносно и живеел що годе добре, но пък нямал възможност да упреква царя и да иска сметка на царедворците.
Дошли дни, когото в други царства свалили богатата династия на „червените кхмери”, и тук постъпили така, но не народът свалил царя, а група от царедворци заговорници, които се правели на почтени, а всъщност зад гърба на бае Тошо опоскали хазната и я изнесли по други царства, та народът да не ги хване лесно паричките един ден. Царедворците, повечето по произход от простолюдието, казали на народа, че са от старя род на „сините шамани”, но това било за заблуда и да им повярват, а всъщност се юрнали отново да грабят. Първом пуснали от затворите някои стари крадци да им помагат, после изгонили от спортните школи всички спортисти, та като останат без хляб и те да се включат в тормоза над народа. Народът стенел под бандитския хомот и плащал нов данък – „рекет”, който бандитите събирали за царедворците въоръжени с дебели сопи „бухалки”. По това време те разграбили и разрушили половината от изграденото по времето на бае Тошо и си напълнили добре кесиите, но искали още и още да богатеят, та затова измислили нови начини.
Един се сетил и казал: Народе, аз искам и ти да управляваш с мене, затова сега ще ти продам едни индулгенции /”бонови книжки”/, с които ти хем няма да имаш повече грехове, хем ща получиш доход. Естествено парите от индулгенциите влезли в ръцете на царедворците, а народът тъй и нищо не получил. Те обаче си накупили и другата половина от имуществото на бае Тошо и старите „червени кхмери”.
След това царедворците предали царството на един съюз от други държави, не че имало война, а че онези обещали да се отпуснат пари за това царство, щото били по-заможни. Парите тръгнали, но от тях за кратко време не останал и помен, а народът пак си бил толкоз беден, а царедворците още по-богати. Талигите да хората вървели по лоши пътища, за селата им никой не се сещал, а градовете тънели в развалини. От съюза се усетили и спрели парите, ама било вече късно.
В това време от един тарикат пожарникар създал клана на „гербовете”. Той решил отново да излъже съюза, та да текнат пак париците, но народа вече на нищо и на никой не вярвал, още повече, че преди години един абдикирал цар му обещал да го оправи за 800 дни, а за 400 оправил себе си и избягал.
Приказката за това царство не свършва дотук, а народът за сега трае ли, трае!
© Иван Иванов Все права защищены
„Приказки ли?” Хайде! Ще ви разкажа една приказка, за да си отпочинете. Едно време крадците в първата държава на света, след като забогатели доста, решили да сложат порядък в своя живот. Устроили блокада и събрали всички бедни от държавата на площада и им казали: „Горе ръцете! Ние ви желаем доброто. Не ще ви вземем ни лопатите, ни кирките, ни топорите, ни дисагите, ни кошниците с хляба и сиренето, ни скъсаните ви въшливи ризи, ни колибите ви. Свободни сте! /Горе ръцете!/ Свободни сте да живеете както си искате, да печелите, да правите възли, да пиянствате, да играете, да се размножавате и да умирате! Ние ще ви учим на ... истините! Ще ви дадем богата фантазия и чувствително сърце; ще ви дадем и безсмъртна душа. На когото от вас му харесва може да съчинява стихове, да измайсторява теории и да се прославя. Господстващи ще бъдете вие! Ние само ще ви управляваме. Ще се грижим за сигурността на живота, честта и имуществото ви – с една дума, за свободата ви. Вие ще работите както си искате, каквото си искате, когато си искате. Ние ще ви даваме работа – стига да има! – А вие ще ни давате вашия труд. И за да не мислите, че ви онеправдаваме, ще плащаме и ние същия данък на държавата, тоест на самите нас.”
„ И вие, и ние ще имаме над себе си едни и същи богове, които ще ви нареждат да работите и да не ядете, а ние да седим и да ядем. И вие, и ние ще имаме едни и същи закони, които ние ще създаваме, а вие в качеството на депутати ще утвърждавате и в качеството на съдии ще прилагате върху самите вас. А за да не ви нападат от другите страни и морета пирати и крадци, да ограбват нищожното ви имущество и да отвеждат в робство вашите жени и деца, ще ви въоръжим, ще ви обучаваме във военно изкуство, за да можете да защитавате боговете си, себе си и нас, тоест – отечеството. Вас ще ви избиват, а ние ще живеем. И понеже не сте в състояние сами да разберете интересите си и да защитите себе си, ние ще ви принуждаваме насила да правите това. /Горе ръцете!/ Само едно нещо ви забраняваме: да не се ограбвате един друг, защото така можете да ограбите и нас.”
И така, значи, народът работел свободно и мислел свободно. И весело пеел в кръчмите като дрозд на клон /в клетка/. А спасителите му се излежавали по гръб на топло в дворците зиме и под цъфнали дървета лете и куп красиви жени им пощели вратовете и им дъхали зад ушите /много помага/. И благополучието им било могъществото на държавата, а безсрамието им очищение. И ако понякога народът, изгубил търпение, изгонвал едни, веднага поставял на тяхно място други, за да го ограбват: без „спасители” народът не можел вече нито да живее, нито да мисли.
Костас Варналис - Апология на Сократ