Какво са приказките? Навярно се сещате за интересните истории, които майките ви четоха преди лягане (ако сте имали този късмет). Историите, които слушахте в захлас, тръпнейки пред наближаващата развръзка. Историите, заради които нямахте търпение да стане време за лягане за да разберете дали принцесата ще бъде спасена. Разбира се, че ще бъде! Та нали е приказка,  а приказките са предназначени предимно за деца. Не можеш да кажеш на едно дете, че невинаги доброто възтържествува. Разбирам... Всички родители искат децата им да живеят в спокойствие възможно най-дълго, с мисълта, че доброто неизменно побеждава. А така ли е?

   Нека си го кажем, вече не сме деца.  Да, знам... Много по-удобно и лесно е да се вярва, че всичко завършва с щастлив край и че лошите не остават ненаказани. Ето на това ни учат приказките, добрите получават добро, лошите в най-добрия случай... не получават нищо.  А в реалния живот? Вършещите злини си живеят спокойно, докато ВИЕ сте заети с мъките, които са ви причинили, а проблемите упорито се трупат с всеки изминал ден. Това са приказките - бягство от реалността! Едно красиво отдръпване от действителността, изпълващо малките ни душички с надежда за по-справедлив живот.

  Не можем да отречем обаче, че научихме и някои полезни неща. От "Червената Шапчица" например разбрахме, че не трябва да говорим с всеки, когото срещнем на улицата и определено НЕ трябва да му казваме къде отиваме! От "Снежанка и седемте джуджета" стана ясно, че ако някой ни даде ябълка, това не означава непременно, че трябва да я изядем (освен ако не сме достатъчно наивни, за да решим, че ни я дава от добро сърце).

   Въпреки всичко, всеки сам може да съчини своя приказка и там да открие своите чудеса и своето щастие. Все пак надеждата, че от "имало едно време" ще стигнем до "заживели щастливо до края на дните си" никога не угасва!

Тук е мястото да изкажа дълбоката си благодарност за съществуването на тези творби! Благодаря, затова че ми показаха разликата между добро и зло, между истина и лъжа и между реалност и фантазия...