Ние сме в природата, неделима част от нея и от нейното съществуване, защото ние сме заради природата. Но дали нашите сърца са толкова големи, че да приемат природата в цялото й величие и мистика? Дали сме способни да я обичаме и съхраняваме? Способни или достойни? Достоен ли е човекът да повдигне глава и да погледне с любов природата, докато, затворен в границите на своето его, с всичка сила крещи "Аз съм свръхчовекът, аз сътворих градовете, изобретих машините, създадох оръжията и атомната бомба. Аз съм владетелят на света".
В същото време той не съзнава колко нищожен и мрачен е неговият вик в сравнение с грохота на гръмотевиците, с блясъка на мистичните мълнии и с ропота на бушуващото море. Какво са мръсните и сиви градове в сравнение със зелените и прохладни джунгли и гори. Те са безсилни пред жарката и изпепелителна сила на лавата, която е в състояние само за миг да погълне с огнената си паст всичко това, което човек е творил в продължение на години.Има ли нещо по-хубаво от дъгата и ...