Приятелството е кръгла нула
…Посветено на всички приятелства изгубени във времето…
Сънуваш ли? Но то е толкова реално… Мисля, че това не е сън. Светът те чака, погледни го в очите. Виждаш ли всичко колко е празно?
Не го проспивай, макар и да ти изглежда празно. А в празния свят всеки търси някого, някоя сродна душа… Светът, в който всеки държи на приятелите си или поне така се твърди. На думи. Думи, думи, думи… А колко ли е истината в тях? На думи сме велики, но в действителност дали?
От неспиращите ангажименти сега всеки е вглъбен в себе си. А колко време ангажираме за приятелите? Сещаме се, само когато се нуждаем от тях или когато имаме полза? А те, всъщност, ангажимент ли са? Наше бреме или…? А, да! За кои приятели става дума? Тези от преди… 5 или 10 години… или тези, които ги няма? Или тези, които никога сме нямали, или тези изгубени във времето? И въобще съществуват ли понятията:
„вечно приятелство“ и „приятели завинаги“ ….?
Та нали ние, хората, сами по себе си не сме вечни… Реалн ...