^Azrael^ (Станислав Георгиев)
43 48
5 мар. 2005 г., 22:09

Приятелството или една молба за прошка! 

  Эссе
11412 0 10
2 мин за четене
Приятелството, какво е то?
В един миг си приятел на някого, а в следващия си най -големият му враг!
Е, ли това нормална закономерност или представата ни за приятелство е неправилна?
Всеки човек, бил той млад стар, бял или черен, жена или мъж, всеки един от нас има нужда от топлина до себе си. Всеки един от нас има нужда от някого в тежки моменти.
Всеки човек има нужда от това.
Но всеки човек в един момент го изгубва. Кажете:"Губили ли сте приятел?"..."Случвало ли ви се е той да се подиграе с вас?"..."А да си играе с чувствата ви?".
Боли, нали?
Случвало ли ви се е по една или друга причина да изгубите най - близките си? Някой мъдър човек е казал - идеални неща няма! А защо по дяволите, ние, хората искаме идеални приятелства? Защо трябва да е само приятелство? Само платоничност? Защо по дяволите? Та нали идеални неща няма! Защо просто не преодолеем предрасъдъка?
Защо просто не приемем, че приятелството може да прерастне в любов?
НО...
Забравете за приятелството...
Забравете за любовта...
Забравете за всичко...
Отърсете се от емоциите. Отърсете се от чувствата.
Помислете! Бихте ли могли да простите на някого непростимото? Бихте ли се поставили в неговата кожа? Бихте ли могли да му останете приятел, дори след като ви предаде? Или след като изпита чувства кам вас? Бихте ли могли?...
Помислете си... Кое е човешкото? Прошката или коравосърдечието? Любовта или омразата?
И ако ми разрешите! Може ли да ви задам един въпрос?
Да, благодаря, че ми давате! Вие, да Вие там, Вие смятате ли се за човек?
Всъщност, вие знаете ли що е това човек?
Е, ли всяко живо разумно същество в пределите на малката ни земя човек?
Е, ли дилърат, който дава на децата ви дрога човек? Е, ли убиецът човек?
Е, ли този, който не дава на бедния пари човек? Е, ли този, който не може да прости човек?
А ти, човече от последния ред? Да, Вие, госпожице с тъмната коса? Можете ли да простите нечия грешка? Можете ли да запазите приятелството си? Можете ли да го възродите от прахта като древната птица на огъня? Можете ли да превърнете приятелството си във Феникс?
Да, Вие госпожице, Вие, не, не, не бягайте, Вие с името на цвете...Бихте ли ми простили? Аз питам само вас...
Простете моя грях!







© Станислав Георгиев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Това което си написъл е много хубаво,по това съдя че може би си го преживял а въпросите наистина имат смисал и си заслужава да вникнеш в тях.БРАВО
  • Ами.. аз не мога да отговоря на нито един от въпростите... това е истината! Опитваме се на запазим нещо..но ние не знаем как изглежда то... какво е всъщност, че да го запазим! ... И какво като чувствата станат по силни? Какво? Подяволите има ли значение? Толковали е грешно да покажеш че обичаш? Да кажеш на приятел, че е скъп за теб!

    Това е част от живота и дори да боли... ТОВА Е ТАКА... не търся идеалното.. приемам нещатат такива и затова мога да ви кажа.. че искате ли силно нещо... имате ли воля, характер и смелост... всичко може да е Идеално ! Дори само понякога...
    П.С. след като сложих отговора си .. видях, че вече съм писала по тази тема.. и мога да кажа само това "просто ние сме едни НЕСЪВАРШЕНИ същества и всеки път постъваме различно и си мислим че сме разбрали как да се справяме в живота!а иначе всеки път всичко е различно" - Живота тече и в различните моменти.. ние се издигаме, падаме, научили сме, страдали сме.. или мислим различно получени от живота...
  • Браво, много хубаво есе! Задава много въпроси, за които един човешки живот не стига да се намерят отговори. Но въпросът е в търсенето - човек не трябва да се отказва да търси - а дали ще намери отговор и на половината, това е друга тема...
  • Еи хора Есето е много добро както и да го погледнете Поздравления на Станислав а за любовта прераснала от приятелството...мога да ви кажа..тя е като бомба със закаснител....и след като избухне нищо не остава незасегнато,а често изобщо нищо не остава
  • аз подкрепям мнението на Марги. а според мен много рядко приятелството между момче и момиче не прераства в нещо повече. за жалост обаче когато това стане всеки си мисли, че е нередно, а всъщност няма по-хубаво от това да се влюбиш в човек, който вече ти е приятел. а есето много ми хареса
  • Аз мисля ,че няма грехове.Това с греховете е измислено, за да държи хората в подчинение.Има моралност, има етика, а и тя е широко понятие.Гладният който краде, за да се нахрани или самотният, която дарява любовта си на жената на ближния/а тя би ли я приела ,ако не беше самотна?/.Няма универсалност.Всичко може да се обясни и приеме .Всичко може да се прости и от всичко, и най-незначителното може да се изгради непреодолима стена.Дано жената с име на цвете те види в желаната от теб светлина,а ти видя ли я в нейната?
  • Човек,когато обича истински може да прости и...непростимите неща!Все пак е казано-"Прости и ще ти бъде простено! -да не забравяме,че и ние сме грешни?!
  • И моляви слагайте по някакав коментар или оценка та да разбирам какво мислите!
  • Ох Мигличке! Тези вапроси те всички са зададени а момичето сас името ан цвете! Цялото това есе е за нея!Надявам се да хареса на всички това май е нов момент от творбите ми в саита! И все пак дано да хареса на всички! Цялото това есе е една Молба За Прошка!
  • Станиславе.... хубаво е !!!!!!!но тези хиляди въпроси остават не разгадани ... и ни остават обаркани... но все пак независимо от нашия начин на мисляне! никога не може да гарантираме че ще постъпим така...може да простим на някои ,да го обикнем прекалено и независино от грешките ,може да намразим...може да се озлобим....зависи колко пъти са те предали...дали искаш да продължиш....дали знаеш какво губиш....просто ние сме едни НЕСЪВАРШЕНИ същества и всеки път постъваме различно и си мислим че сме разбрали как да се справяме в живота!а иначе всеки път всичко е различно ) тежка тема,тема по която може да се изпише МНОГО.....
Предложения
: ??:??