Проблемите на ромите не се различават много повече от проблемите на другите хора. Първият и най-важен проблем е безработицата. Оттук идва и липсата на мотивация за образование. Въпросът за ежедневното оцеляване е по-важен. Ето защо пътищата за решаването му са най-различни (в зависимост от разбирането, средата, културата…). Едни заминават за чужбина, други започват да краднат, трети да проституират. Разбира се, не са малко и хората, които търсят верния път и се стремят да живеят почтено.
Друг проблем е липсата на самочувствие у ромите. Те са етнос, който много малко хора приемат, та камо ли да обичат. Обществото е оставило място в сърцето си, колкото за един катун. Образът на конекрадеца и циганката с торбата все още присъства в подсъзнанието на мнозинството. В джунглата на стереотипите по-силните стъпкват и унижават болното и слабото животно.

Интеграция ли? Какво беше това? Май приобщаване. Сега навсякъде има разделение – партия срещу партия, бедни срещу богати. Дори и в църквата има разцепление. Може ли някой да каже към коя група да се приобщят ромите?!
Раждат… вярно е. Лошото е, че това става все по-често в ранна възраст. Много от децата се зачеват в пияно състояние и това се отразява на психиката им. Някои раждат по силата на инстинкта за самосъхранение и стремежа за възпроизводство.
Преобладаващата част от ромското население са на социални помощи поради ниско образование. Образованието не е приоритет за по-голямата част от ромите. Те остават без професии и без възможности за реализация. При положение, че няма заводи и предприятия – с какво можеш да се захванеш? Ето защо, особено в малките населени места, проблемът е много сериозен.
Престъпността не е проблем само на ромите. Да, те крадат жици, кокошки, портмонета… Но не зная някой ром да е взривил някоя бомба, да е обрал банка, да си е открил сметка в Швейцария. Ако има такъв, нека да си отговаря пред закона.
Когато моралните ценности в обществото деградират, нищо чудно, че 10-12 годишни деца раждат, дишат лепило, просят… На потъващия кораб на демокрацията всеки се спасява поединично или потъва още по-дълбоко.
Моето предложение ли?
Програмите, насочени към подпомагане на ромите, да попадат в ръцете на кадърни и честни хора.
Да се осигурява материална и финансова помощ на деца, които постигат много добри и отлични резултати, за да имат възможност да продължат образованието си. Може би трябва да се заимстват добри практики от други страни, които имат опит в тази насока.
Ромите искат да живеят като всички хора – да имат работа, да живеят в удобни жилища. Може би тогава ще се промени и отношението им към образованието, към опазването на културните ценности и др.
Да си циганин не е обидно и не трябва да се срамуваш, че си такъв. Важното е какъв човек си. В зависимост от това как се вписваш в тълпата, ще получиш своята доза самочувствие. А ромите често не се справят. Затова се чувстват най-добре в махалата. А преди години, когато е имало работа за всички, българи и роми са живеели задружно, заедно са празнували празниците.

Николай Бенчев