Заспивайки, си мисля за теб... Сънувам те... Будя се... Сещам се за теб. Пия кафе и ми се иска да ти кажа "Добро утро". Обличам си хубав тоалет - знам, че ще те видя. Правя си прическа, грим, не мога да изглеждам просто обикновена. Трябва да съм красива, да ме видиш красива. Усмивка и блестящ поглед - ти ги предизвикваш. Трепет и очакване. Сякаш времето е спряло. А аз чакам точния момент, в който ще се появиш. На въпроса "Как си", ще ти отговоря - "По-добре от всякога, прекрасно!" и ще се усмихна още по-широко. Да ти кажа - "безнадеждно влюбена", нима има смисъл? Един небрежен разговор и ти си тръгваш. А аз не зная дали да се радвам, че съм те видяла или да тъжа, че пак те няма? Поредният неразрешим казус. Аз все ги забърквам такива. Влюбвам се в някого, без да съм годна за обичане. Май така излиза в крайна сметка. И ако човек се учи от грешките си, аз съм безнадежден случай. Повтарям тази грешка за пореден път. То сърцето не ме слуша, сякаш не е част от мен. И как да е като ти го пода ...