Идва пролет... „Пролет моя, моя бяла пролет!“ Хубава си, скрита си в аромата на липите, в нежнобелия ябълков цвят, в упойващия дъх на бадемовите дръвчета, разцъфтели в Аязмото над Стара Загора.
Обичам те, пролет в родния град! Но ти, роден град, особено си ми скъп сега, когато е тъжно и пусто, и тежко да се живее. Когато в това тъжно и пусто, и тежко време ме топлят единствено спомените от миналото. Споменът за едно дете, играещо в праха на улица „Хаджи Димитър“, споменът за един ученик във Второ основно училище, докоснал се до голямата световна литература с напътствието на един чудак библиотекар, чичо Сава, споменът за Първа гимназия „Христо Ботев“ с чудесния баскетболен отбор-градски първенец, с колоритните учители Михайлов /Махалото/, Байданов, Миронова, Йорданова, Ташкова , Руси Недялков, Янков. Отдавна тези имена на учители-авторитети изтляха и потънаха в забрава днес от неблагодарните им питомци, увлечени по нови кумири.
Спомням си и първата „истинска и вечна любов“ към момичето ...