Пролуките в пространството
„Ще се стрелна покрай Орела…“, в една от книгите на Карлос Кастанеда има такова заклинание, смята се че войнът, който иска да достигне свободата, даже на Орела не трябва да бъде подчинен. Орелът е Световният разум, който е подредил вече съществуващите неща. Но ето че има и по-добро от „Орела“, - свободата.
Ако човек излезе на разходка, трябва ли да смята, и да си въобразява, че може да мине откъдето си иска, ходейки по улицата. Формално погледнато, да, такава свобода той има – но от енергетична, или по-точно - от психоенергетична гледна точка, разлики в траекториите на движение със сигурност съществуват. Но за да се осъзнаят те, човек трябва да осъзнае първо, че в света съществува непрестанна борба за енергия, за внимание, за надмощие, и тази борба не е в повечето случай осъзната, тя е подсъзнателна.
Движиш се по улицата, и пред теб по същата линия на движение се движи човек, или след теб върви човек, искаш да преминеш улицата, трябва да се съобразиш не само ...