Прости ми

26 окт. 2005 г., 02:03

Эссе

2714 1 1

1 мин за четене

Исках да се превърна в мъничка снежинка - да мина тихо покрай твоите очи, да ме погледнеш и да замръзнеш от непозната красота, но проклетата съдба ме превърна в лъч светлина, изгорил твоята душа!
Нараних те аз жестоко и тежи ми днес таз вина!
Не можех да забравя любовта и болката, която тя ми беше причинила.
Лутах се тихо в среднощния мрак и проклинах аз своя коварен план да ме обикнеш!
Да, обичаш ме, нали?
А аз забравих да пресметна колко много ще те боли и спокойно оставих любовта да те нарани.
Сега твоето сърце умира бавно...оставило следа в моя мрачен ден аз избърсвам кървава сълза и се моля да бъде простена някой ден на моята душа , че се е вледенила и теб съм наранила.
Прошка аз от теб не ще посмея да помоля, защото ти дари на моето сърце нещо толкова голямо, колкото е любовта, а аз, без дори да се замисля , го отхвърлих леко с насмешка и презирах деня, в който те накарах да се влюбиш в мен.
Нали това желаех аз в нощта!?
Мъст!
Жестока и коварна и обвила моето сърце...
Прости ми , разбрах аз едва сега, когато ти умираш...
Когато любовта е само лек за теб!
Прости ми и живей така както мен научи някога.
Объркана съм, страх ме е да живея така...
Дори словата не излизат правилно сега ...
Дано някой разбере колко погрешно може да се разбере любовта и да спаси твоята изгорена душа като феникс в нощта!

Прости ми

Свързани произведения

Комментарии

Предложения