Нашето мислене създава нашата реалност! Самоосъзнаването на това води до качествена промяна във възприемането на реалността. Вглеждайки се в околните, можем да видим и себе си. Осъзнавайки това ние разбираме, че сме Едно! Частици от Цялото, искрици от Огъня, капчици роса от Океана на Живота:)
Разбирайки това човек се чувства обогатен и свободен, макар и ограничен донякъде в материалната илюзия... "Всичко във всичко", това е мощна формула за този, който я разбира;)
Добиването на самосъзнание дарява с насока, целта е ясна и тогава човек има към какво да се стреми със цялото си същество, с целия си дух!
Към какво се стреми осъзнатия? Към нещата, които го усмихват, към нещата, които го карат да трепти от щастие и вълнение.
С чиста съвест на човек му е леко и на душата! Той е готов да приеме даровете на живота, защото не се съмнява, че ги заслужава:)
Няма граници в развитието, няма аспекти със завършен цикъл, всичко е разнообразно и интересно до безкрайност!
Този който осъзнава това, не се уморява да измисля нови хоризонти, към които да се стреми!
Казано е: "По делата ще ги познаете!", "Каквото посееш - това ще пожънеш!" и много други подобни сентенции, които имат за цел да ни подскажат, че каквото си мислим, то и ще ни споходи!
Осъзнатия човек наблюдава строго мислите си и не допуска вмешателство. Той внимава и в думите, които изрича, както и в делата си.
Той не обръща внимание на негативното, а напротив търси положителното, търси поуката дори и в на пръв поглед лошите събития.
Когато човек приеме нещата от живота, когато той е изпълнен с благодарност, когато прощава, както на другите, така и на себе си, той е готов да продължи напред към следващият хоризонт, към следващото предизвикателство, към следващата мечта.
Най-ценната парична единица на този свят е илюзия! Това е Времето ни!
Защо е илюзия ли? Защото то съществува благодарение на Съзнанието:)
За да получи човек време, той трябва да се откаже от Свободата си.
Дарявайки ни с тяло, получаваме и време:)
Дарявайки от времето си, ние си получаваме заслуженото.
Времето ни е най-ценното докато сме в тялото!
Интересни неща се случват понякога - времето може да е като планински поток, но и като вливаща се в морето делта...
Енергията никога не свършва, тя само прелива от пусто в празно:)
Отдаването на благодарност към ближния, към себе си и към Цялото ни дарява със спокойствие и хармония. Следвайки простичкия живот ние всъщност достигаме до сърцевината по прекия път. Намираме собствените си корени... и се самопознаваме! Това се нарича Проникновение! После можем и да разцъфтим като лотос, като водна лилия или каквото цвете си изберете:)
Комбинациите и вариациите са несметни. Животът е тук и сега!
Ние сме частица от Велената, но Вселената е вътре в нас!