24 нояб. 2007 г., 08:37
7 мин за четене
" На Валерия с Обич"... от Сириус
Престъпвайки отвъд реалността... емоциите се превръщат
в безкраен вихър от цветове... нови... непознати за Човек...
и всичко зад теб губи предишния си смисъл... Поредната
крачка... поредната усмивка... врата и свят... поредната
пурпурна роза, осмисляща протегната в безкрая ръка...
е пътя пред мен сега. Никога не се извръщай назад... там
е празнотата, лишена от време... пътят е вечен... и няма
край, когато следваш отвъдния шепот, запечатан дълбоко
в душата ти. Това е дъхът на Аз – а... изворът на Истината,
безбрежният океан на познанието... първата крачка към...
Истината. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация