Първата любов – най-красивото и искрено усещане, най-силното влечение, оставящо тръпка за цял живот. Спомняте ли си го? Или може би в момента го изживявате? Нима не вярвахте, че това ще продължи вечно, че никой и нищо не е в състояние да ви раздели с избраника на вашето сърце? Спомняте ли си как не знаехте какво е това нещо „болка от любов”, как не предполагахте, че сълзите така жестоко парят нежната девствена душа? Нима не мислехте, че никой човек на света не умее да изпитва толкова силна любов? Това усещане... Така нежно и ефирно, леко парливо, малко горчиво, като вино, като малки нежни капчици роса.

Как започва всичко? Поглед, два, звук от жадно преглъщане, разширени зеници, блясък в нечии тъмни очи... И докато се усетиш, вече си в плен. Но не се бориш, напротив, харесва ти. Леко срамежливо, неумело, но сигурно ти тръгваш към портите на ада – майсторски изковани от сръчните ръце на дявола, те те примамват към себе си.

       Така се случи и с главната героиня на този разказ – моя милост. Колкото и скучно да звучи, при всеки човек идва моментът, в който той се влюбва – по същия начин, по който хората се влюбвали години наред. Заложено е в човешката природа, всички простички съдби следват по един или друг начин една матрица, общ модел, но по толкова своеобразен начин, че едва ли някой забелязва тази математическа повтаряемост. Та, във взетото под внимание уравнение, където константа съм единствено аз и колкото и да не ми се харесва всичко останало са просто променливи величини, това се случи така пламенно и ненадейно, че преди да се осъзная вече бях безнадеждно оплетена в нишките на любовта дотолкова, че щом се измъкнех, отново копнеех да се върна.

       Звучи абсурдно? Да позволиш някому да вникне толкова дълбоко в същността ти, да му покажеш перлата, скрита така грижливо в костелива черупка, а в замяна той да запрати чувствата ти по дяволите и на всичко отгоре ти да се върнеш на колене обратно при него, молейки за втори шанс този, който трябва да моли теб. И глупостта ти (или може би любовта) да не спре дотам и този сценарий, създаден не за истинския живот, а по-скоро за евтин турски сериал, да се повтаря многократно. Е, за едни, обзалагам се, това несъмнено е така, но за някой като мен, глупак, наивник, това е най-висшата форма на любов. Тази любов, която не се спира пред нищо, която те кара да бягаш от логиката, само за да изживееш поне още един красив момент, дори това да ти струва всичките сълзи на света. Не ми казвайте, че си нямате едно цветенце вкъщи, което поливахте със солени сълзи, докато не разцъфна. Или само аз намерих човека, който въпреки че не заслужава така ценните капчици обич, ме накара да дам дори здравето си за него?

       Досега не казах нищо конкретно. Улових само повърхностните слоеве от сюжетните линии на този безумен и лишен от всякаква трезва мисъл разказ. Но нима не открихте поне нотка от историята за Вашата първа любов? Видяхте ли, че в действителност това невероятно усещане, което обърква тотално мислите ви, е просто следствие от въздействието на определени хормони? И въпреки всичко вие го боготворите, нали? Изглежда ви невъзможно някой друг да е изпитал такова нещо, да се е докоснал дори за миг до тази утопия?

И в крайна сметка не ние сме тези, които са в състояние да обяснят това явление. Единственото, което научих след първата си детска любов беше, че колкото и да е глупаво, ако искаме отново да изпитаме това усещане трябва да забравим за думичката страх, да даваме отново и отново себе си, докато не открием този, който наистина ще сбъдне наивната мечта да отвърне със същото.