Приятелстово ни бе непостоянно, любовта ни бе чиста, но крехка и омразата ни завладя, забравихме кои сме. Защо не ме погледнеш, защо не се усмихнеш, сърцето ти е обгърнато в омраза, защо не видиш отново в душата ми? Музиката и смехът ни се изгубиха в отражението на луната върху морската повърхност, изгубени ли сме? Загубихме се в лодка без надежда, нямаме ли сигнал за любов, ние нямаме сърца, защо тогава ни боли? Престанахме ли да се борим, предадохме ли се, или разбрахме, че нищо няма да ни раздели?