Тръгваш по пътя и тоя път е дълъг и страшен. Вперваш очи и виждаш колко далеч се простира. Как е тихо и колко си сам. А пътеката пред тебе е прашна, с натрошени стъкла от бутилка кърваво вино, изпита до дъно и натрошена на милиарди прашинки. Когато е нощ, те със звездите блестят, а когато е ден, те боли, понеже вървиш с боси крака и с всяка стъпка те се обличат с кръвта на човешкото ти тяло. И пак не спираш, понеже така ти се живее, животът и пътят са все пред теб и не знаеш какво те чака, когато достигнеш залеза и своя хоризонт.
А мечтите са под тебе, всичкия пясък, по пътеката дълга напред подреден. Където и да погледнеш, все мечтите си виждаш и вървиш пак към тях. Разбърква ги вятърът и също и ти, когато стъпиш в прахта, ала тях си ги има и те са безброй.
Понякога, когато вървиш, до теб застават чудни същества с неземна красота. Докосват те тези същества и носят ти радост. Галят косите с нежност, целуват лицето и вървят подир, из прахта под краката. Чертаят ти пътя и казват „Красиво ...