На Сириус, звездата, която изгря над мен и осветява пътя, който ме приканва на пътешествие...
Думите ти са като капка роса върху устните ми и сега аз ти подарявам моите лъчи, лъчите на ИНТИ - Слънцето в душата ми... които събудиха твоя дух, който отдавна бе прекрачил границите на всичко човешко...
Скрий се в тишината... погледни навътре в себе си, открий, че празнотата е жива, защото само тя съдържа Абсолюта в себе си. Ти събра разпокъсаните парчета от земята и ги съедини отново в душата си, превърна целостта й в красота и сега раздаваш тази красота на света и на себе си. Усещаш ли как мигом всичко разцъфва, как цветчетата на радостта те галят, как старите корени се пропукват и дръзват да се съживят отново?
Огледалото е маска на нашия истински Аз, зацапано от илюзорните тъга и нещастие, родени в леговището на ума, прикритият невидим враг, с който трябва да се борим, вятърната мелница на Дон Кихот, и ако коловозите на живота са ръждясали, както казваш, тогава капни 2 капки обич към себе ...