Седа и си мисля ?!Какво толкова ме кара той постояно да го споменавам,да нахлува в главата ми в мислите ми,да е вътре в сърцето ми.Неискам!Гона го,а той като че ли се е вкопчил в мен и няма отърване.Боли,нямам въздух да дишам и единственото което ме крепи е отново той!Тъжна съм,но и щастлива че го има,че как бих живяла и дишала иначе ... Усещам го той е вътре в мен.Аз ли полудявам или той ме кара да се чуствам така.Казвам си "немога ще те забравя",но пак продължавам да мисля за него споменавайки за прогонването му.Защо споменът за него ме прави колкото загубена ,толкова и пълноценна със смисъл за вяра надежда и Любов!Продължавам да вървя напред,нямам сили вече,но въпреки това целта ми е все към него.Събрах куфара от спомени,но не смея още да го изхвърля!Защо немога?Надявам се да го унищожа някой ден за да мога да продължа напред,а не да седа на едно и също място.Уморих се от това да съм изправена пред избора "Него" или "Стълбата на живота",замислена "ами " 'той' е животът ми,ами животъ ...