Погледите ни… за първи път един срещу друг. За първи път толкова сигурни, толкова замечтани. Този път няма и следа от пренебрежение, породено от ревност. Нито диря от срам и несигурност. Просто толкова влюбени погледи, които казват повече и от думите. Отново този вик на сърцето ми “ИСКАМ ТЕ”. Чудя се твоето сърце какво вика? Знам, разумът ти иска да ме забравиш, но сърцето ти… сърцето бие заради моето.

         И този ден… дойде толкова непредсказуемо. Не бях очаквала, че ще те видя точно тогава, точно там. Толкова самотен, тъжен, замислен… както винаги. А аз седях отстрани, гледах те как се мъчиш… мъчиш се да преодолееш себе си… себе си и сърцето си. Да преодолееш тази може би толкова страшна любов. Любов, за която аз неспирно се моля. Да не забравиш, да не преживееш, да не пренебрегнеш…

       Събрах смелост. Дойдох, казах “здрасти” и те подминах. Отново те гледах от страни. Ти ставаше все по-мрачен. Не можех да те гледам повече така, но не знаех как да ти помогна. Държеше се толкова студено с мен. Освен усмивката, с която ме даряваше, аз не знаех нищо за твоите чувства. Всичко това за мен означаваше, че не си щастлив или може би никога не си бил…

       Чудех се… отново се замислих по въпроса… възможно ли е точно АЗ да те направя щастлив?! Отговорът на този въпрос определяше и моето щастие! Отговор, който можех да получа само от теб. Отговор, който ти не искаше да ми дадеш… и съсипването продължава…

       Продължава сънуването на всички хубави спомени с теб… продължава взирането в снимките ти… тайното надяване ти пак да си там, да видя лицето ти…

       Разбиваш или градиш тази може би неосъществима мечта?! Изборът е твой! НАПРАВИ ГО!