9 июл. 2010 г., 10:22

Раздяла 

  Эссе » Личные
1327 0 0
2 мин за четене
РАЗДЯЛА
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога.
Пътната ми чанта е извадена, топлата вода тече по мен, той мълчи. Никога няма да се науча да се разделям с него. Никога. В такива моменти не знам какво трябва да кажа, не знам накъде да погледна, не знам какво да заръчам, дори не знам как да си събера багажа.
Разкопчавам и закопчавам вече за кой ли път пътната си чанта. Чудя се какво да облека, ту събувам, ту обувам обувките си, пълня си малко шишенце с вода, друго с кафе, крия си очите. Ръцете ми са мокри, устните - и те. И неговите две очи. Измивам му очилата и си слагам червило. Толкова е тягостно и тъжно помежду ни, че как се чуват ударите на сърцата ни.
Дан, дан, дан.
Боли ни. Безкрайно много ни боли и двамата. Никой не усеща, че целува другия.
Тръгвам. Той мълчи.
Никога няма да се науча да се разделям с този мъж. Никога!
Завръщането
Връщам се.
Той ме съблича бавно. Много бавно. Говори ми нещо несвързано, задържа ръцете си на раменете ми. Под тях гори. Съблича ме. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефка Галева Все права защищены

Предложения
: ??:??