Направих си чаша кафе и започнах да пиша. Пишех, препрочитах, а след това триех. Не ми харесваше. Музата не идваше от седмици наред. Не се чувствах тъжна, нито весела. Чувствах се неутрална... Очаквах нещо да се случи в сивия ми живот, но си останах само с чакането... Всеки ден се будех без настроение, без усмивка, без желание и правех всичко механично... Омръзна ми от сивите дни и черните облаци, надвиснали над мен. Казах си, че утре ще е различен ден, че ще направя нещо различно от това, което правех през изминалите дни, че ще накарам слънцето да изгони облаците. Започнах с нещо просто...
Както си лежах на леглото и се взирах в белия таван, започнах да рисувам картини с въображанието си, рисувах и рисувах... Всичко, което си представях, беше там – в картината. За всичко си имаше точно определено място... В началото нищо в произведението ми нямаше смисъл, но след няколко поредни дни, прекарани в „рисуване“ по тавана, разбрах, че това е картината на мечтания ми бъдещ живот... Странното ...