Отхапвам поредното парче ендорфин под формата на шоколад и с празен поглед в монитора очаквам края на ефекта от отровата, която пуших преди 2 часа. Защо? Защо го правя? Определено не заради първоначалната вълна ендорфини, която залива всичко около мен. Това е отживелица! Вълнува ме това, което се случва след това. Ефектът, който те кара да замълчиш, да прехвърлиш по хиляди мисли в главата си в рамките на минута, да ги изживееш по хиляди различни начина в същата тази минута и филмите от подсъзнанието ти да преливат от един в друг. Това е моментът, в който често си даваш реална оценка на това, което представляваш - ти и животът ти. Но това е друга тема! По същество.
Слушам една култова и емблематична песен в момента. Не коя да е - Шамара и Антибиотика "Ти искаш да бъдеш с мен". Може би за повечето тийнейджъри това е една хубава песен от времето, когато са били много, много малки, слушали са я 3-4 пъти по радиото, защото не са ходили по нощните клубове, а и тогава интернетът не беше толко ...