Оглеждам се… около мен няма нито решетки, нито огради, нито охранители… в такъв случай аз трябва да съм свободна, нали?! Но такава ли съм всъщност? Каква съм? Ако ми се прииска мога да скачам, да пея, да отида тук или там, но това прави ли ме свободна?
Едва ли! Има толкова неща, които ме ограничават и ме правят несвободна. И това не съм само аз, това си и ти, и той, и тя, и то… това се всички ние. Колкото и да не ни се иска да си го признаем в 21-ви век ние сме “роби”(не в буквалния смисъл на думата разбира се). Робуваме на норми, стереотипи, закони, правила, а и как иначе, без тези емблеми на цивилизацията сигурно щяхме да бъдем още в първобитнообщинния строй . Робуваме и на други неща, например модата- носим модните дрехи, четем модните списания и книги, слушаме модната музика, гледаме модните предавания, ходим в модните заведения… Всичко това не ни ли прави доста ограничени (несвободни ).
Ако се върна осемнадесет години назад и погледна отстрани ще видя, че още от самото си раждане ...