Размисли за българското слово
Стоя пред белия лист и си мисля: "Какво да пиша? Какво да мисля за българското слово? Та ние просто си го имаме!" И чак тогава осъзнавам, че колкото и да казваме, че го ценим, всъщност повечето от нас го приемат просто за даденост.
Ала българското слово не е даденост. Човек трябва да зачита своят роден език, точно както зачита и страната си. Мисълта в ума ми започва да тече. И естествено на български език. Без собствено слово един народ би бил поробен. Хората не биха могли да се обединят като нация. Дори в определението на самата дума "нация" е включен езикът. Нация - хора с общо минало, култура, език, общонационален пазар, единна териториалност и единно самосъзнание. Наред с неща, които сега ние приемаме за важни, е сложено нещо, което въобще не оценяваме. А езикът е толкова важен. Постоянно чуваме по нещо за "силата на словото". И всеки се съгласява, че словото е силно оръжие. Но никой от нас не приема българското слово, като силно оръжие. За жалост... М ...