Р А З М И С Л И ЗА Л Ю Б О В Т А
Запитвали ли сте се кое е най-трудното нещо на този свят? И аз до скоро не се замислях върху този въпрос, но когато се запознах с историческия аспект на човешките взаимоотношения, стигнах до заключението, че най-трудното нещо е Любовта. Не принизената до животински инстинкт любов, а онази възвишена и алтруистична любов, за която е говорил Христос.
Много пъти съм се питала, защо хората имат грозния навик да принизяват красотата на словото, като му приписват циничен смисъл. И защо, когато човек иска да направи с любов едно добро, другите търсят зад това користолюбиви или плътски интереси? Може би съдят по себе си.
А всъщност какво е Любовта? Не е ли тя това красиво чувство, за което всеки тайно си мечтае? Но то няма да дойде отвън. Има една поговорка: „Каквото повикало, такова се обадило.” Значи, ако искаме Любовта, красивата, благородната, да озари и осмисли живота ни, трябва първо ние да я родим в себе си, да я излъчим навън, към хората, с които общувам ...