Едва ли има някой на тази планета, който да ме мрази повече от мен самата... Не, не искам да ви натоварвам емоционално с моите глупави разсъждения, не ми пука чак толкова за вас. Просто обичам всяка моя болка от живота, който искат да живеят хиляди други, страдащи от много по-тежки мъки от моите, да се превръща в думи... това ми помага да преодолея тъгата в нищожната си, лично сътворена вселена. Аз съм само една тиха мечтателка, която се страхува до смърт от реалността. Но знам, че всеки има място дълбоко в подсъзнанието си, където се чувства велик и могъщ, способен да влаадее безкрайността. Не съм ревизиор на реалност и нямам право да казвам кое е истинско и кое фалшиво, но все пак, ако питате мен, истината за всеки от нас представлява илюзиите ни за самата нея. Няма абсолютна реалност, еднаква за всеки. Имаме право да живеем в несъществуващите ни светове необезпокоявани... Може би всичко около нас е само сън на същество в галактика, за която не подозираме. Не съзнавате ли колко малки ...