1. Родителят НЕ Е автоматизиран уред за 24 часова употреба, а живо същество, което има предел на силите си и всекидневна нужда от почивка (безспорен факт, свързан предимно с ЕГН-то, а не с каприз).
2. Родителят НЕ Е създаден, за да служи безропотно на децата си, а очаква в ответност да получава разбиране и поне малко уважение.
3. Родителят обича безрезервно децата си и готов на всичко за тях, но под всичко, разбирай всичко, което е с етикет НОРМАЛНО.
4. Родителят, (в по-голям процент от случаите), се предполага, че когато е решил да създаде поколение, го е направил с желание и любов, с нетърпение и вълнение, затова, когато след години се сблъсква с грозно и необяснимо поведение от страна на отроците си, той страда и се чувства обиден, наранен и предаден.
5. Родителят също има право да изпитва болка, страдание, щастие, тъга, отчаяние, емоция, любов, омраза и всички останали позитивни и негативни усещания, характерни за човешката душа, без да се чувства виновен за всеки един подобен миг ...