Любовта ще спаси света и искрено го вярвам, че ще се получи. Но този преход не подмина и това. Той успя да промени дори и това чувство, съществуващо откакто свят светува.

  Доскоро си мислех, че толкова дълго съществували са: Любов, Дързост, Красота и Лили Иванова (тя е наистина звезда), годините живот ме накараха да мисля, че чистата любов си е тръгнала с рухването на Берлинската стена. В днешно време думата любов придоби още едно значение, а то най-често е разбираното, това е Интерес. Тук материалното е издигнато в култ и самият човек като личност и духовност остава доста назад - на няколко светофара разстояние в едно типично столично задръстване в пиковите часове.

  Предполагам, че има и хора, които мислят като мен и както един литературен герой на Сервантес, и продължават да се борят с вятърни мелници.

   През годините човек израства, така и с мен се получи, ясно почувствах някои неща и реших да ги напиша.

   Глобалното общество е свободно такова, но тепърва сблъскващо се с нови проблеми.

    Какво е Щастие...? Ако преди 20 години това е било да ти дойде реда и да си вземеш дълго чаканото желано нещо или да намериш съдействие за жителство, в наши дни Щастието е различно за всеки един от нас.

    За по-голямата част от „по-красивата част на човечеството”, щастието е да се намери някой, който да им осигури желаната финансова свобода и това е едно непрестанно търсене до момента, в който целта на този живот е постигната. Сериозността се крие в това, че това не са само девойки с интелект ,сравним с този на моя братовчед, който е колкото на двете ми папагалчета. Още по-жалкото е, че обществото приема всичко това като пример за подражание.

  Тежко на тази държава и на нейното население, което следва тази модна тенденция. А другите, извън тази мода, ако успеят да не паднат от коня, продължават да показват себе си пред хората, които смятат, че ги допълват, с една единствена молба - да бъдат допуснати в техния живот.

  Единственото по-силно от прехода се оказа времето, което със своето могъщество не прощава на никого. В един момент си още невръстен, а в следващия - вече ти отстъпват място в автобуса.

  Нека вземем живота си в ръце и свършим нещо значимо с него.