Днес с дъщеричката ми бяхме на гости на моя приятелка. Говорихме си, рисувахме... Детето първо си драскаше нещо, после поиска каката да ù рисува. След малко там се появиха черешки, ягодки, жабче, кокиче...
Изпитах някакво странно умиление, когато видях "предвестника на пролетта”, цъфнал върху онзи лист. Спомням си, че като деца ходихме по пазарите и търсихме някоя баба, която продава кокичета – дори само да ги видим. Купувахме си и пращахме картички, на които имаше от тези нежни и крехки цветове. Когато през почивните дни отивах на село, първото нещо, което правех, беше да обиколя градината на баба и да потърся кокичета. С приятелките си ги подарявахме помежду си или пък ги купувахме за майките...
С времето спрях да търся бабите с кокичетата... По-рядко започнах да ходя и на село. Мама вече беше достатъчно „голяма” и започнах да ù подарявам цветя като за големи.
Аз повече се радвах на рози, по възможност тъмночервени... И забравих за кокичетата. До днес...
Да, преди време пак си мислех ...