Седя сама в празната стая... Стая изпълнена с толкова незабравими спомени, мисля за теб и за нашата любов или по скоро за любовта, която изпитвам към теб. С всеки изминал ден се чудя къде сгреших, какво не направих. Защо позволих да те изгубя. Може би аз съм виновна. Сега, след като те няма, осъзнавам колко много сгреших с моето държание. Толкова те обичам, че просто не осъзнавах, че те претискам. Страх ме беше да не те изгубя. Толкова много се стараех дори понякога се вманиачавах в нашата връзка. Сърдех ти се, карах ме се за дреболии, но в този момент не осъзнавах, че бавно, леко полека те губех. Толкова ме беше страх от края... От нашата раздяла!! Но ето, че и тя дойде. Не мислех, че ще стане така. Мислех си, че ме обичаш, а ти в един топъл пролетен ден ми заяви че нямаш чувства, че е по-добре да се разделим. Разбираш ли, че в този момент целия ми свят рухна за секунди, разпръсна се на хиляди парченца. Умолявах те, какво ли не направих, но ти беше категоричен, не ми даде втори шанс както аз направих преди време. Сега без теб съм празна отвътре. Уж, ти бях голямата любов. Нима една такава любов може да се изпари? Може би никога не е имало от твоя страна, може просто да е било една голяма заблуда. Но сега това няма значение. Важното, че днес ти не си с мен. Пак съм сама с разбито сърце. Надявам се поне да намериш щастието, което аз намерих в твоите очи.
Много често в стремежа си да докажем своята любов ние правим доста глупости- ревнуваме, отнемаме от личната свобода на любимия/ любимата/ - а това всичко я убива. И едва когато стане късно ние го осъзнаваме, но в много случаи да го повторим отново. Дано не повториш грешката си и занапред. Успех!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.