Да боли ме, много боли... Но това не е някаква физическа болка.
Това е болка, която идва дълбоко от сърцето ми. Болка, заради
това, което ти ми причини. Ти не ми се довери и не ми повярва,
заслепен от нея. А защо? Защо трябва винаги аз да съм виновната?
Като в този случай тя излъга мен, но в същото време лъже и теб.
Тя постъпи гадно, подигра се с мен и чувствата ми към теб.
А си мислех, че се е променила, но явно не е - все същата
предателка си е... А аз исках толкова много да ти кажа... но
вече няма смисъл - за теб аз съм лицемерката и интригантката.
Но ти си толкова заслепен от красивото и лице, че не усещаш,
че точно тя е такава, не усещаш как се гаври с чувствата ти.
Но нека, аз ще си мълча... нищо повече няма да кажа -
ще те оставя сам да разбереш каква е...
Но, въпреки всичко, тя едва ли ще плаче за теб така, както
аз всяка вечер тайно от всички плача... Едва ли тя е готова
да даде живота си за теб, както аз се опитах да направя,
защото просто няма смисъл да живея, щом дори и за
приятелка не ме искаш... И също така, тя едва ли е готова
винаги да те защитава и да прави всичко за теб, защото
аз съм...
Тя ли? Тя никога не би го направила, защото просто не е
такава...
Ама какво ли ти пука аз какво казвам, като даже и за мен
не ти пука... Даже и да си прережа вените за втори път, но
вече успешен, ти едва ли ще разбереш. Но защо не можеш да
разбереш, че любовта ми към теб няма граници - бих направила
всичко за теб, ако трябва бих и умряла... Но какво говоря - аз само
и за един единствен миг с теб бих дала всичко...
Да, помня, помня, че преди време ти бях казала, че няма да те моля
за нищо, но не издържам вече... Не мога повече да пазя чувствата си
дълбоко в мен. Не мога и да плача вече - та те сълзи не ми останаха -всичките по теб изплаках. Затова ще те помоля само за приятелството
ти, защото колкото и да ме боли, ще съм доволна дори само на една твоя
приятелска усмивка...
Но защо е толкова сложно, защо не можахме да си останем както в
началото? Но не може... вече нищо не е същото - аз те обичам, а пък
ти се правиш, че не ме познаваш...
А как бих искала вместо нея аз да съм в твоето сърце, но стига съм
мечтала - убедих се, че мечтите реалност не стават... Но въпреки всичко
не мога да те мразя, та дори и все още те обичам...
Аз ти подарих вече любовта си - ти не я прие, сега ти подарявам и
приятелството си. Ако искаш го приеми, ако не искаш - недей. Решението
си е изцяло твое, всичко решаваш ти. Ако го приемеш - добре, ще съм
много щастлива и няма да допускам същите грешки, които направих
досега... а ако не го приемеш... офф, ще се примиря все някак - знам, че
още повече ще боли, но щом това ще е решението ти, няма да
протестирам. Ти си избираш да го приемеш или не...