Въпросите на самоопределението са едни от най-старите въпроси, касаещи общественото устройство на нациите. Надявам се, че вече правите разлика между национално и държавно самоопределение. То е като разликата между народ и управляваща класа. Единият фактор касае масите, а другия – ония, които искат да ги управляват.
Винаги ще има такава разлика, така, както винаги ще има разлика между власт-жадуващата политиканска класа и класата на безразличните.

Но да се върнем на въпроса за самоопределението и доколко то е законно и обосновано. Тук става думата за правото на хората да живеят така, както те искат в тяхното мнозинство. И ако отделните национални черти обединяват хората в стремежа им за по-добър живот в рамките на нацията, към която те се числят и която припознават, като своя, то тая общност може да се разглежда като едно цяло, като един организъм, който има право на самоопределение, така, както има това право всеки отделен индивид. Ако тялото на отделната нация не намира своето щастие и просперитет в границите на държавата, към която то се числи по исторически, културни или чисто политически причини, то това тяло има право на свое личностно самоопределение.

Кои елементи от обществения живот влизат в термина „самоопределение“?

На първо място е политическата форма на управление. Разбира се, че най-важните решение трябва да се вземат от мнозинството на това самоопределящо се тяло. Ако тоя принцип по някакъв начин влиза в конфликт със съществуващото държавно устройство, то единствения ефективен начин за разрешаването му е отделяне от рамките на държавата. Което от своя страна трябва да доведе до конституирането на нова държавна форма, която да облече по един справедлив начин желанието за политическо самоопределение на нацията.

Другата форма на самоопределение е икономическото такова. Всеки иска да живее един задоволен и охолен живот. За това се бори през живота си и това цели да постигне за себе си, децата си и околните. Ако на тоя му стремеж пречат някои фактори, като нежеланието или невъзможността на другите да постигнат същото или дори да отнемат плодовете на труда му по един несправедлив начин, то съвсем нормално е индивида или общественото тяло да се стреми да защити труда и придобивките си. Подобен елемент се наблюдава в Каталуня и стремежа ѝ за самоопределение. Но да не забравяме, че и в границите на Европейския Съюз все по-често се чуват теориите, а и нескритите желания за „Европа на две скорости“, което на практика представлява също желание за узаконяване на неравенството вътре в тялото на Съюза.

В исторически аспект важен елемент на самоопределение е бил религиозния, или чисто расовия, но той все повече губи своята сила в съвремието. Затова няма да го разглеждаме.

Друг важен момент, който заслужава внимание е обратната съпротива на държавата и нежеланието ѝ да губи своето статукво и цялост. Това желание за запазване на териториалната, политическа, икономическа и всяка друга цялост също е разбираемо, като се вземе под внимание какво би загубила инак. Никой здравомислещ няма да допусне, че една държава сама ще позволи от тялото ѝ да се отдели най-богатата, просперираща и развита област, ако това ще я доведе до по-незавидно икономическо и политическо състояние. Затова е разбираема реакцията на Сърбия, Украйна, Ирак и Испания при проведените референдуми за независимост на Косово, Крим, Кюрдистан и Каталуня. Вероятно мнозина ще ме опонират, че причините за тези референдуми не са еднакви и спонтанността им не може да се сравнява. Вероятно са прави. Тук въпросите опират отново до свободата и желанието на членовете на едно общество да споделя едни ценности, начин на живот и да участва в една общност. Кое е такова общество? Къде съществува то? Според мен свободата на избора съществува там, където няма страх, бедност и необразованост. Това са трите главни фактора, с които трябва да се пребори човечеството, за да премине в едно следващо, по-справедливо стъпало на развитие.

В заключение, обосновано ли е провеждането на допитвания за самоопределение на една общност? Моят отговор е да, обосновано е и трябва да влезе в сила, ако е плод на свободен избор на самоопределящия се!