17 нояб. 2006 г., 17:18
3 мин за четене
Любовта е утеха в безутешността,
единствения лек срещу смъртта,
защото тя е нейна сестра...
Защо трябва за пореден път да се чувствам самотна, сякаш съм сама на този свят? Защо трябва да страдам и да търся погледа ти в безбрежното море?... Кажи ми - защо???
Колко пъти трябва да ти казвам едно и също - че те обичам и искам да съм с теб!?! Колко пъти трябва да крещя, за да ме чуеш... Знаеш ли как боли, когато човек е влюбен, но неговата любов е несподелена? И винаги си казвам, че това е последният път, в който плача заради теб; последният път, в който искам да те докосна. Казвам, че е последният, но не е - лъжа дори себе си. Подтискам чувствата, които изпитвам към теб, като те проклинам - и винаги, когато реша да тръгна по нов път, се връщам към теб. И това е, защото съм безумно влюбена. Ти си и моята радост, и моята болка; моят ангел, но и моят дявол!!! Ти си мъжът на моя живот. Този, който искам да ме направи щастлива. Но, ти дори не искаш да ме погледнеш.
И, ето я поредната сълза, отр ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация