11 сент. 2009 г., 13:40
4 мин за четене
Стара истина е, че човешкият живот се състои от ценности и може да бъде разтълкуван единствено чрез тях. Когато съзнанието си изкове определени форми за възприемане на нещата и после се опитва да ги налага върху картината на света - тогава се ражда самотата. Тя не изисква някакво специално поведение, по-скоро е разположение на духа, който се откъсва от заобикалящия го свят и навлиза в света на въпросите. Човек не може да определи началото й, но то започва винаги по един и същи начин - отбягване от близкостоящия обект и разрушаване на мостовете с другите. При подобно състояние се отдаваш на размисъл, подробностите се заличават, живописното губи краските си, часовникът не отмерва времето, а идващите дни се очертават като нерадостни.
Когато се почувствуваш изхвърлен на брега на нещата, а светът съществува извън твоята любов и надежди, всичко губи смисъла си, дори хоризонтът. Потиснат от живота, скован от предпазливост и разочарования, обитаваш пространството на току-що погребаните ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация