СБОГУВАНЕ В 12 БЕЗ 5.....
Помниш ли как те посрещнах?
Точно така, не исках да те посрещам изобщо.
Сякаш предчувствах „нещото”, което сега вече знам и мога да опиша с думи.
А и така не ми се раделяше с 2008-а.... Най от най-хубавите в живота ми. Осмицата е любимото ми число, а тази двойка отпред удвояваше ефекта й.
В 12 без 5 се помолих времето да спре.
Не исках да пусна „ръката” й, но усещах как „пръстите” на „прекрасната ми година” се изплъзваха завинаги и аз трябваше да посрещна теб. Да ти се зарадвам. Да си пожелая нещо....
Направих го разплакана. Помолих те за малко милост, но знаех, че не си предопределена за това и нямаше да я получа.
Още с първите дни ме заграби в "металните" си щипки .
Докато стоях заклещена в тях, за да направиш маневрите, осъзнах, че посоката, която поемаш, бе към пещта....
Караше ме бавно натам. Благодаря ти. Все пак ми даваше време да осъзная, че не можех да ти се изплъзна и, че няма да има връщане назад. Че много ще ме боли.
Но, колкото и да се подготвях м ...