Днес имах работа и трябваше да ползвам услугите на автобус. Застанах на спирката и си зачаках. Знаех, че номера, който наближава отива там, където искам, освен това го прочетох и на табелата. Качих се, имаше свободни места и седнах; взех си билетче и загледах през прозореца. След две спирки се усетих, че всъщност пътувам в... обратната посока. Е, ще се поразходя, ще направя една панорамна обиколка... какво толкова. Стигнахме до последна спирка и... хайде обратно. Вече пътувах към целта си.
Вятърът се усили, появиха се облаци и си казах на ум, че не ми се ще да вали, че ще ми обърка плановете. В този момент съзрях паметника на кан Крум. И се сетих за неговите закони. Вярно, че всяко време си изисква своето и затова направих една бърза съпоставка на тогава и сега и стигнах до извода, че няма да е лошо тези закони, както и още доста, да бъдат валидни и за нашето общество. И не само това – трябва и да се прилагат. Не зная защо, но отново ми се стори парадокс – имаме паметник на първия бълг ...