ТРЯСЪК!ГРЪМ!УДАР!       

           Всеки миг е неповторим! Всеки един момент от живота ни е единствен. Не трябва да плачем за неща които сме преживели, а да се смеем защото сме ги имали. Така ще знаем кои сме искали и кои са ни били дадени, за да се научим, че няма нищо случайно и всичко което сме получили  не е безвъзмездно, а накрая рано или късно ще си платим. Но не трябва да се отказваме от неизживяното, от неполученото, всичко трябва да бъде взето, ако трябва ще ограбим живота за бъдем себе си. Незнам дали си струва!

           Може би си струваше, защото Лея се усмихна на себе си, когато след няколко дни в горещия юлски следобед пътуваха с него към малко крайбрежно градче където щяха да прекарат целият уикенд двамата, сами откъснати от света. Там Лея щеше да спре времето за да не й пречи да го опознава, да го докосва, да го чувства. Там щеше да заспи с него, да се събуди до него, да отвори очи и да види лицето му, да пие сутришното си кафе с него и да го наблюдава докато се храни. Каквото и да се случеше там,  каквото и щеше да изпита беше непознато, а непознатото не пораждаше страх в нея, защото знаеше, че ще бъде страхотно каквото и да е....

          Противно на очакванията й, той я остави да си вземе душ и да се преоблечи в хотелската стая за вечерята. Очите му я желаяха, тялото му очевидно искаше да я хвърли върху огромната спалня и да прави с нея часове любов. Може би я уважаваше достатъчно, за да не й се нахвърли още на вратата на стаята, а да изчака нощта. Нощ, беше хубаво да се разхождат по малките улички, хванати за ръце като една нормална двойка в началото на връзката си, беше очарователно за Лея да се опитва да вечеря след като не изпитваше глад, а еуфория. Да го гледа как жадно отпива от водата си и да се пита дали толкова жадно ще попива с целувки тялото й, дали ще й се насити и до следващия уикенд  вече да не си я спомня. Какъв беше той? И колко ли подобни връзки беше имал вече по време на брака си? Но така или иначе той нямаше да й каже, освен ако тази връзка продължи дълго и той започнеше да я обича, но това така или иначе нямаше да се случи никога, така че......Кой ли пък женен мъж се влюбваше в случайни момичета с които прекарва няколко от нощите си? Лея спря да си задава риторични въпроси и се наслаждаваше на гледката. Светлината от лампите се отразяваше в очите му и караше в зениците му да пробягват искри, топлината галеше кожата й нежно, а той не изпускаше за миг ръката й сякаш се страхуваше да не я изгуби. При всяко негово движение мускулите му се събуждаха и очертаваха внушителния си релеф под кожата му. Лея усети, че това я възбужда и се улавяше, че при мисълта за предстоящото изпускаше някоя и друга дума от разговора. И усети, че е готова за него, за всичко което той искаше да прави с нея, готова да го накара да полудее от страст, да я желае непрекъснато и да не иска да се раздели с тялото й...Искаше да бъде себе си, такава каквато тялото й жадуваше да бъде, без граници и без спиране докато издържи...Такава й беше.....

          Лея лежеше на огромното легло, без дрехи, все едно беше намерено в пустинята дете, голо, с разбъркана от вятъра сламено-руса коса, а сърцето й биеше все по силно и по силно от неизвестното. Бронзовата й кожа се контрастираше с млечно-белите чаршафи, очертаващи извивките на прекрасното й тяло. Приличаше на картина, със живи тонове, играещи под ръката на художника, светлината от улицата падаше като малки късове струя върху нея и озаряваше меките й устни и заоблените й гърди. Когато Гладиаторът се наведе над нея хиляди капчици вода посипаха кожата й, като нежна роса, а той беше още по- нежен, още по- горещ, още по – различен от преди.....Обсипваше всеки сантиметър от нея с целувки от които тялото й затрепери, потопи се в нирвана, беше я покрил с цялото си тяло и не й позволяваше да избяга от настойчивата му страст, но тя и не искаше, искаше да му покаже всичко което превъзбуденото й тяло таеше в себе си..Лея обхвана с краката си таза му и се вкопчи в него така както черната вдовица се съвкуплява за последно за да зачене от партньора си преди да го убие.. искаше да го запази, да запази този момент завинаги. Мускулите му играеха напрегнато и докато проникваше в нея се свиха от внезапния спазъм който го разтърси неочаквано. Лея изкрещя от усещането, което предизвика първият му тласък, сякаш небето се отвори и потекоха сълзи на облекчение, по лицето й се стичаха тънки струйки от всичко което й се случваше наведнъж. Всяко едно негово движение пораждаше вътре в нея буря, като тропическо лято, топло, влажно и задръстващо дробовете...дъхът й спираше, мускулите й изтръпваха, пръстите й се плъзгаха по мокрият му масивен гръб и усети, че доверчиво се остави на силните му ръце да я движат. Запита се дали такъв мъж ще покаже какво изпитва, дали ще извика от еуфорията превземаща не само слабините му, но и съзнанието му. Тя го погледна, очите му бяха затворени, на лицето му беше изписано удоволствие, беше толкова хубаво тя да бъде причината за това, нейното тяло да го кара да стене...Вече не можеше да спре да мисли за него, със всеки тласък дълбаеше следи в нея, следи които може би никога нямаше да бъдат заличени..Искаше го, искаше да остане до него...Зелените му очи се впиха в нейните, излъчваха сила, копнеж и нещо друго което Лея не разбра тогава...може би не искаше да я изгуби преди да я притежаваше напълно. Минутите се стичаха мужду дланите им, а те просто ги оставяха да си заминат, защото не бяха способни да спрат, не можеха да се отделят един от друг. Оргазмите караха Лея да усеща около себе си във въздуха особена миризма, на нещо ненатрапчиво, леко и ароматно, може би току що откъсната магнолия...или хиляди бели цветове падащи върху тях, плъзгайки се по потните им тела, оставяйки ароматът си дълбоко в кожата им. Оргазъм! Французите го наричат “la petite mortе” или малката смърт. Ако това беше истина тя умираше няколко пъти през тази нощ, спираше да диша, а после жадно поемаше нова глътка въздух за да спре дъха си отново. Телата им, хлъзгави и мокри се огъваха сластно, като се вплитаха още повече едно в друго, неспособни да спрат. Свличаха се бавно по влажния матрак, устните им пареха от болка при всяко докосване, дланите им изтръпваха от силата с която се задържаха, а слабините ги прорязваха от мощните им тласъци...Времето спря! Стрелките не можеха да се движат в този момент. Лея усещаше, че часовника ще тръгне от мига в който свършат, а той беше неин враг, защото щеше да я откъсне от него. Почувства как пулсът му се ускорява, дишането му става тежко и дробовете му изтласкваха не въздух, а стонове на удоволствие докато изпълваше цялото й тяло с блажено облекчаване. Гладиаторът притисна крехкото й тяло още по силно към себе за да остане още малко с допира на топлата й вътрешност, обгърна с ръцете си мокрото й лице и започна да целува затворените й клепачи, малкото й носле и топлите й устни. Сега тя знаеше, че е успяла да накара такъв мъж да покаже колко много му е било хубаво и всъщност колко много я е желаел. А колко пъти е правил така любов с друга и колко пъти ще го направи с нея?

             Секс, дума от четири букви, а с толкова много история, с толкова много книги и статии как да го направим по – добре от останалите. Секс – начин да докараме някого до пълна наслада, начин да получим оргазъм или начин да подчиним някого напълно. Колко време ни е нужно да се отдадем напълно, без срам, без обещания за любов, а само с желание за още, за повече? Сексът е средство да контролираме чуждо тяло, да играем с всеки мускул като го караме да трепти от удоволствие. Сексът – оръжието на изкусния любовник да те кара да се връщаш отново и отново в леглото му, задъхваш се, мразиш се, но се събличаш и копнееш да те обладаят както предишния път, както всички останали пъти. Искаш да си тръгнеш, но страстта сковава тялото ти и не ти оставя избор освен да се оставиш да те докарат да нирвана.....

            Лея лежеше в прегръдките му. Мокра и задъхана, тя бе прегърнала масивното му тяло, очите и бяха затворени, имаше чувството, че ако ги отвори той ще изчезне, а тя не искаше да го изгуби точно сега когато ставаше неин. Никога досега тя не беше правила такъв секс, никога не беше изпитвала толкова силно емоционално разтърсване, толкова силно все едно в тялото изригна вулкан. Тя отново усети вкуса на папая, защото той я целуваше отново и отново, толкова жадно, че тя го остави да я обладае още веднъж. Докато се любеха Лея го гледаше, не можеше да повярва, че този мъж я докосва, достига дълбоко в нея, не можеше да повярва, че е вече нечий. Не искаше да вярва, че друга е родила детето му и споделя живота му. Лея знаеше, че мястото й  не е с него и че всичко е временно, като дъжда. Докато вали и достига с мокрите си пипала навсякъде всички го виждат и го усещат, а когато спре оставя онзи мирис след себе си, мирис на окъпана от роса градина докато не пекне слънце и заличи всяка негова диря. Но кой не обича да докосва с лицето си, с тялото си ситните капчици, кой не обича да вдишва аромата на чиста земя, на влажна трева, кой не обича да се чувства пречистен...Ако Лея беше дъжд, коя щеше да се превърне в слънце и да заличи всяка следа от нея, всеки спомен, всяко дихание...или може би тя вече се бе появила много преди Лея. Коя беше тя, да го кара да я иска, да го кара да се крие за да я целуне..Всичко беше временно и щеше да свърши скоро и животът и на двамата да си дойде на мястото. Но той я галеше по косата, говореше й, разказа й за страни които тя не познаваше и й обеща, че някой ден ще заминат далеч от всичко само двамата. Лея не можеше да вярва на думите му, не можеше да мисли за несъществуващ живот, просто искаше да бъде само негова през часовете които ги деляха от раздялата.

         Слънцето прокара лъчите си по лицето й, целуна устните й и обля тялото й с горещина която я накара да отвори очи. Беше спала непробудно часове, без дори да сънува, сякаш освен времето и сънищата й бяха спряли, имаше чувството че в леглото й има непознат, непознат който вече прегръщаше голото й тяло, непознат който се възбуждаше само от допира й...непознат който я караше до го иска все повече и повече. Той хвана ръцете й и проникна дълбоко в нея, не каза нито дума, просто цялото му тяло трептеше от желание. Тласъците му я разтърсваха, импулсите препускаха по кожата й, събуждаха инстикта й да го иска дълбоко, дълбоко в себе си. Усещаше го със всеки мукул, искаше го със всяка фибра, жадно приплъзваше бедрата си около таза му. Не можеше да се владее, губеше контрол над тялото си, съзнанието й отказваше да чувства умора, ноктите й се впиваха в мократа му плът оставяйки кървави ивици любов. Лея стенеше от удоволствие, всяко негово движение я докарваше до лудост, побъркваше я така както никой мъж досега не бе успявал. Лудост която я караше да го иска само за себе си, да не разрешава никоя да го докосва, за да може само с нея да прави любов с часове..Гладиаторът стегна още повече мусулите си, стисна китките й силно докато целуваше устните й жадно, засмукваше меката й плът за да заглуши стенанията си, ускоряваше движенията си по-бързо и докато се притискаше в нея по тялото му препуснаха последните спазми от връхлитащият го оргазъм. Лея усети пулсирането в утробата си, горещината се приплъзваше вътре в нея и тя я чувстваше във вените си, как тече й я обгръща цялата. Той продължаваше да я притиска силно към себе си, докосваше страните й които горяха от превъзбуда и тя почувства, че го иска отново и отново. “Добро утро!” – утрото беше повече от добро, беше зашеметяващо силно като чаша горещо кафе, черно и горчиво, достатъчно да не заспиш още една нощ. Гладиаторът хвана ръката й я поведе към банята, тя усещаше тялото си в безтегловност и го остави с удоволствие да облива сгорещената й кожа с хладни струи, да прокарва пяната по всяка нейна извивка. Лея затвори очи, беше като малко дете, изцапано от пясъчника, изтощено от игри не можещо да иска нищо друго, освен него. Душът я освежи и тя бързо се облече, водейки се от мисълта, че страшно много й липсва кафе, след няколко часа от събуждането си тя почувства липсата му. Двамата излязоха от хотела хванати за ръка, без страх, че някой ще ги види или разпознае. Вървяха по малките улички към плажа с чаша фрапе, не спираха да се докосват и не можеха да се отделят един от друг. Плажът беше претъпкан със полуголи тела, наслаждаващи се на горещия летен месец. Лея свали леката си червена рокля и зарови ходилата си в топлия ситен пясък, хвана ръката му и за миг поиска да затичат по брега чак до края на хоризонта, да не спират никъде и да не се връщат назад.

         Връщане!!!! Кой не иска да пристъпи назад и да поправи стореното от него? Връщаме ли времето повтаряйки миговете с надеждата, че ще почувстваме същото, че ще обичаме пак, ще целуваме както вчера, както предишната вечер......Връщаме ли се в спомените за преживяното и колко още можем да спираме ума си на нещо познато до болка, връщаме ли се само към мечтите или ставаме по мъдри от настоящето. Мъдростта ли е ключът към правилното, към перфектността.....време ли е за равносметка, време ли е за истината?

      Лея не мислеше, тя усещаше със всяка фибра на тялото си, тя улавеше емоциите, докосваше чувствата и кръвта й бушуваше във вените й. Чуваше шума на вълните, пляськът на всяка една от тях оттекваше в съзнанието й като отпечатьк на миговете прекарани с него, като спомен неподлежащ на заличаване. Гладиаторът хвана здраво ръката й и тя го последва във водата, следваше го като дете чувстващо допира на морската шир за пръв път в живота си, смело и любопитно към непознатото. Мокрото й тяло се притисна към неговото, струйките вода се стичаха по лицето й, а устните му ги попиваха с целувките си. Той отново я желаеше, така както я желаеше сутринта, така както я желаеше през изминалата нощ, както я желаеше от мига в който я срещна. Дьхът й галеше лицетому, ръцете й го обгърнаха и тя сключи бедрата си около хълбоците му, толкова силно го притисна около себе си, че вълните заобикаляха телата им. Плажът остана някъде зад гърбът им, хората изчезнаха, сякаш отново всичко около тях спря своя живот, единствено слънцето ги виждаше и ги изгаряше с лъчите си, като съдник водата се опитваше да ги раздели един от друг. Но нищо не бе в състояние да ги спре, нищо не можеше да развали магията, защото това се случваше веднъж в живота и щастливците се брояха на пръсти, тези които веднъж са усетили истинското, живото, не можеха да спрат, не можеха да кажат “СТОП”. Защото никой не иска да бъде наранен, а болката е толкова силна, все едно разрязват тялото си нож, дълбоко и бавно. Лея усещаше че вече му принадлежи за много дълго време напред, толкова го искаше, че емоциите преливаха по кожата й, толкова много го искаше само за себе си, че беше готова на всичко за да открадне час на ден от живота му само за себе си. Тя го погледна в очите, усмихна се, а после започна да се смее. “Какво има” – попита я той усмихнат. “Нищо, просто съм щастлива” – и след това си спомни, че всъщност видя себе си в неговите очи.

        На следващата сутрин Лея осъзна, че има още няколко часа с този невероятен мъж, времето летеше и те трябваше да се връщат обратно. Стъкленият свят в който изживя своя прекрасен уикенд се пропукваше и съвсем скоро щеше да се разчупи на парчета. Искаше й се да останат още малко, да могат да не се връщат, а просто да останат тук в тази хотелска стая превърнала се в тяхна малка тайна. Имаше толкова малко време да го доближи още повече до себе си, да го накара да я мечтае дори и далеч от нея. В оставащите минути, те се любеха още по страстно, телата им се бяха вкопчили едно в друго силно и притиснати не спираха да целуват нагорещените си устни, роби на времето, не можеха да се разделят. /следва продължение/