Ready_4_whatever (Филип Филипов)
149 625
13 нояб. 2020 г., 09:55

Щастие по време на апокалипсис 

  Эссе
1310 0 9

Проверявал съм пулса на хора в недобро състояние.
Вкопчени здраво в тоя глупав живот....
Едно услужливо извръщане – 
 преглътнат шамар, разбито лице, 
сърце за поправка и споделен със всички развод.
Бил съм свидетел на хиляди радости
И на още маклко повече тъги,
 няма формула за пълното щастие – 
само бутилка, цигара и несподелени наивни мечти.
Само едно неизживяно обичане с всичките си тъпи детскии шеги.
Никой, никъде не угасва самичък, винаги има насреща другар, щанд и слуги.
Винаги има едно „ ако беше“, винаги има едно „ако бях“...
Просто никой, никога не угасва самичък... 
ако има късмет - а иначе - щях.!

 

Ф.

© Филип Филипов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Когато се изправим пред "ако", "може би", "дали" има безброй вероятности. Миналото си е минало. От днешна гледна точка, когато съм променила отношението си към това, което се е случило, бих могла да кажа, че най-вероятно е имало много по-добри решения, но в онзи момент приоритети или незрялост, знам ли точно какво, са ме провокирали да постъпя по точно определен начин... Натрупах опит и осъзнах много неща и - да, бих постъпила по-различно, ако знаех това, което всички случили се ситуации ми показаха... Днес бих могла да кажа, че чувствам някаква удовлетвореност, че съм справила с трудностите в живота си... Но дали това е щастие?! Щастието поражда най-големите страхове, заради несигурност и движение във всички посоки. Малцина биха могли да отговорят категорично на въпроса ви. Вярвам, че сега бихте ме разбрали. Ако не - здраве да е, благодаря за удоволствието да поразсъждавам. И възкликвам: Мое щастие – топка, след която все тичам. Спря до мен и аз отново те хвърлих към висините...
  • Твърде съм глупав, за да разбера всичко, което сте написала.. Но, ако запитам всеки четящ тук, дали би взел същите решения, за миналите си действиия, пак по същия начин?
    Не знам, колко от важните решиния в живота си биме променили. И ако бихме, - заслужилили сме шанса?
    Никой, никогя няма да ни обича така, както искаме.... А и не трябва!
  • Вътрешното щастие не се влива в реалността – един суров свят, разглобен на части от опасения, препълнен с емоции... без знание къде да изхвърлим своя товар... Щастието не е това, което чакаме, а онова нещо в нас, което се радва на всички неслучайни моменти; което отеква навътре дори когато тези моменти ги няма... Съдбовния миг не се забелязва точно в този миг, а дълги години след това, когато сме извървели пътя на своите борби, противоречия, сблъсъци, разочарования, но и щастливи моменти... И днес хапваме от плодовете на този миг... Вътъкът на щастието може да се окаже и една идея, благодарение на която да се осмислят всички последващи действия. С топлина и благост. И нежният полъх на щастливото усещане да стане много трайна величина. Свещенодействие и ритуал. Пълнота и доволство. А дали щастието не е в непрекъснатото търсене, или пък – в новите открития за себе си?! Осветени от поредните прозрения...
  • Щом казваш
  • Щастието е константа.
  • Щастието е рецептор. И както при корона вируса се губи обоняние, така и този рецептор губи чувствителност, когато е поразен от "вирус"
  • Размисли преди....сън! И утре е ден
  • Виноват, не можах да се определя.
  • Нещо, като стих в раздела за есетата, интересна комбинация 😊
Предложения
: ??:??