Всяка нощ се молим, без да знаем дали изобщо някой чува молбите ни. Молим се за капка щастие, за капка любов в тези тежки и трудни времена. А животът е една борба, която водим от момента на раждането си и си заслужава единствено, когато открием причина, заради която да живеем. А човешкият свят е красив, когато е изпълнен с мечти и идеали.
В последно време хората започнаха да търсят щастието си далеч от бащиния дом, от семейството... загърбиха родното! И положиха основите на един нов свят – бляскав и фалшив, свят, в който всичко си има цена. Продадоха душите си, за да успеят, а сега, когато имат всичко, се питат какво им липсва, за да открият истинското щастие. А въпросът е реторичен и го знае всяко хлапе – искаме, когато нямаме, а когато имаме - не оценяваме! Парадоксът на времето ни се изразява най-ярко в постъпките от ежедневието ни. Искаме да стигнем върха, преминаваме през хиляди препятствия и накрая оставаме сами, и няма кой да избърше сълзите ни. С кого да споделим радостта си? И ...