“Щастието и безсмислието са две деца на една и съща земя” Албер Камю
Есе
Да, те са две деца на една и съща земя – нашата, но светът сам по себе си не е нито щастлив, нито безсмислен. Ние, хората, създаваме тези определения, ние задаваме критериите. Чрез тях описваме света, живота и дори – самите себе си. Щастието и безсмислието са човешки състояния, те са измерения на съществуващото, чрез които изразяваме личното си отношение към света и всичко в него. А той просто е това, което е.
Колкото до щастието и безсмислието – между тези две неща съществува една своеобразна причинно-следствена връзка, защото именно липсата на смисъл (безсмислието) ни кара да се бунтуваме и да се стремим да открием смисъла (щастието). Бихме могли да кажем дори, че ако го нямаше безсмислието, нямаше да го има и щастието, щастието от преодоляването му. То е нашата движеща сила, мотивираща ни неистово да търсим нещо по-добро, нещо, изпълнено със смисъл. Защото не е ли именно смисълът (във всичките си проявления) то ...