- Ще дойдеш ли тази вечер при мен?
- Не.
- Не?! Защо?
- Защото вече не си ми интересен.
- Сериозно?! Откога?
- Откакто осъзнах какво заслужавам и какво не. Откакто разбрах, че накрая винаги оставам сама със себе си и не мога да си позволя да се самонаранявам... било то и заради любовта. На първо място обичам себе си и заради тази обич обичам живота и хората. В любовта си към теб наранявах себе си твърде дълго време. Не получих любов, затова бях нещастна и огорчена. Омръзна ми душата ми да плаче за една обречена кауза - за мъж, който не желае да обича.
- Откъде си сигурна, че не те обичам? Ако просто ми е трудно да изразявам емоциите си, като теб? Ако никога не съм бил влюбен и не мога да разпозная това чувство?
- Знам, че любовта е сляпа, но не вярвам някой да е влюбен и да не се замисли върху симптомите на тази сладка болест. Невъзможно е. А относно трудното ти изразяване на емоции, това си е лично твоя загуба. Само ще страдаш от това. Аз също страдам - от това, че винаги давам израз ...