mimenceto (Слънце)
1 7
9 мая 2006 г., 14:57

Ще ми липсваш, мое любимо училище ...  

  Эссе
19066 0 8
1 мин за четене

Края на учебната година ... последната учебна година в живота ми - ето че дойде. Но хиляди въпроси се въртят в главата ми ... Не чувствам щастие, тъжно ми е. Много тъжно. Сега, когато остава само още една седмица, стоя в моето училище повече от всякога. Макар че никой не го изисква от мен. Сега никой не иска да изпитва, не пише отсъствия, не  се кара, за поредното закъснение за час ... Но сега, Аз, сега Ние, искаме да останем. Сякаш вчера прекрачих за първи път училищния праг, а сега - всичко свършва. Вратата се затваря, чувам милите думи "На добър час" и продължавам по дългата пътека наречена живот. "Всеки край е едно ново начало" - така ни успокоява нашата любима красна ... Но какво ще бъде всяко начало на деня без лицата на любимите ми хора, тези, които станаха неизменна част от мен самата, тези, с които плаках, с които се карах и спорих за толкова безобидни и по детски наивни проблеми. Ще ми липсват. Ще ми липсват всички ... онези, които непрестанно създаваха конфликти, онези, които винаги бяха до мен ... ще ми лиспват дори и онези, които никога нямаха мнение и тихо и безропотно се съгласяваха с всичко.Ще ми липсват  всички учители, които ме караха да уча по цели нощи, само за да докажа, че наистина мога. Защо ? Защо ще ми липсват те - които бяха толкова взискателни, педантни, малко зли ... Защо ли ?! Просто са вярвали, че можем, наистина да станем по-добри. Те изградиха от нас истински хора, които умеят да мислят, да преценяват, които умеят да общуват, да се сприятеляват, и най-вече, хора, които преследват до край мечтите си. Те възпитаха у нас постоянството, изградиха ценностите, дадоха началния тласък, за да може сега, когато вече оставаме сами на пътя - живот, да успеем. Защото те ни научиха, че живота е път и цел, а имаме ли цел, ще намерим и пътя.
Сега - в края на 12 клас, научена на толкова много неща, се питам знам ли всъшност нещо, щом се чувствам слаба, без подкрепата на онези втори родители, които посяха в мен възхищението и благодарността...
На този така бленуван, дълго чакан и желан ден, със сълзи в очите, с дълбок поклон, казвам - БЛАГОДАРЯ ! Ще ми липсваш, мое любимо училище ...

© Слънце Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мими,успя да ме разплачеш!Тази година завърших 8 клас и всички се разделихме и тръгнахме по своя път към други училища.Все още не мога да преживея раздялата.
  • Наистина много стойностно
  • много е хубаво наистина училището липсва на всеки
  • Много благодаря на всички ви, емоцията наистина не може да се опише ...
  • От мен също получаваш 6-ца.Аз също завършвам тази година и се чувствам по същия начин.Ето и стихчето,което написахме в поканите ни към учителите за абитуриенския ни бал:
    "Вие ни научихте на всичко
    и в трудностите ни подавахте ръка,
    затова поднасяме Ви днес
    нашето "Благодаря"."
    Пожелавам на теб и всички абитуриенти да намерят правилния път в живота и да не скланят глава пред нищо.Дерзайте!!!
  • Много добро! Като човек в същото положение мога да ти кажа, че напълно споделям всяка твоя мисъл. Всеки си мисли:"Ех, само да завърша", а когато това стане - никой не иска да си тръгва. Но съм сигурен, че сладката мъка, която и аз, и ти изпитваме, ще е за добро! Успешно кандидатстване ти пожелавам !
  • "Края на учебната година ... последната учебна година в живота ми - ето че дойде." Наистина доиде И аз сега завършвам и зная много добре какво ти е. Имаш 6 от мен !
  • Чудесно си го написала, тези емоции са силни и ще се връщаш към тях много пъти, но...няма да е същото! Приятелствата от училище остават за цял живот, а ние - учителите, се радваме на успехите ви. Спомням си едно стихче, което написахме на класната ни :
    "Отлитаме и ние като птици
    и като ято тръгваме на път,
    а тя остава с неизменни грижи
    да среща и изпраща на брега..."
    Късмет, Мими, и силни крила!
Предложения
: ??:??