Защо не мога да се влюбя истински? Защо не мога да отворя сърцето си без никакви притеснения, съмнения, страхове и задръжки? Винаги си мисля, че ще ме излъжат, ще се възползват от мен и ще ме изоставят. Не мога да се отпусна, да изживея хубавите моменти както подобава. Вечно съм нащрек, готова и при най-малкия опит за привързване да се отдръпна, за да се предпазя.
Ако обградиш сърцето си с високи каменни стени, никой няма да може да те нарани... но и никой няма да може да те обича!!!...
Вярно е. Но ми е много трудно да изляза от тези стени - след толкова тъга и огорчение, причинено от близки и приятели - хора, които са ми казвали, че ме ценят и обичат. Имала съм толкова примери пред себе си.
Била съм много наивна, не съм си представяла, че може хората да са толкова безчувствени, да завиждат на чуждия успех, да нараняват и да се гордеят с тези постъпки.
Но издържах и това. Вече знам.
Трябва много внимателно да преценявам кой е искрен, кой няма задни мисли и не се чуди как да ме стъпче. Ще се науча.
Но има и нещо друго. Така ще рискувам да стана прекалено студена, недоверчива и пренебрежителна, да стана като тях - тези, които са ме наранявали. Не искам.
Ще намеря решение, ще бъда добра с тези, които заслужават, ще се радвам на живота и няма да обръщам внимание на глупави подхвърляния от дребни души, които нямат воля да постигнат нещо в своя живот, а търсят начин да вгорчат чуждия.
Ще се справя.
И си пожелавам да намеря любовта, с която да споделя мечтите, надеждите и дори сълзите си.
Дано само стане по-скоро, защото имам нужда от това, имам нужда от нежност, разбиране, подкрепа и много, много любов!!!
Стискайте ми палци!!! :-) :-) :-)
© Александрина Все права защищены