ПОКОЛЕНИЕ НА ДЪЛГА

Сривът на България и на българите е хубаво нещо. Мизерията, в която 90 на сто от хората се въргалят като свиня в кочина, може да предизвика растеж на мисли, вълнения, бунт и дори революция. Отвратителните условия за бизнес, задушаващата корупция, липсата на държавници, вечният избор на малоумни политици – все фактори да се съсипе и най-процъфтяващата държава. През последните 25 години разбрахме, че дъно няма. Както липсата на морал ражда все повече и безкрайно много мерзости, така и алчността, злобата и глупостта могат да разяждат дори и вече разложена обществена система, каквато е нашата.

Та затова е хубаво, че се въргаляме във вонящата действителност, която сами създаваме. Това може да продължи дълго, по-дълго и дори вечно, стига да има кой да се възползва от безсилието на свинете в кочината. Докато има тарикати, за които е добре да съществува това статукво и докато няма хора, готови да жертват живота, здравето и богатството си, за да променят това, нещата ще се търкалят така.

Ще разбрем, че и от лошото има по-лошо. Ще го разбираме всеки ден, всяка година, всяка петилетка, всеки живот, ще го разбират децата, внуците и правнуците ни, които още ще изплащат дълговете на нашето безумие.

Какви хора сме, по дяволите? Създаваме поколения, които да изпращат дълговете ни? Не ни ли е срам? Няма кой да върне часовниците ни с един живот назад.