Чувствах се добре с един мъж, бяхме заедно всеки ден, говорехме, смеехме се, търсехме се, радвахме се, когато след дълга раздяла се срещахме...
- в един момент, когато ме посъветва една приятелка, която, наблюдавайки ни отстрани и според собствени житейски опити ми каза, че съм влюбена в него и че трябва да му го кажа, аз, някак неподготвена и като пионерско поръчение, написах едно писмо, любовно, объркано, толкова глупаво...
Когато го е прочел, вероятно се е ядосал, но дойде и опита да говорим - само че аз от вълнение, не можах да му кажа... а и какво да му кажа, смятах, че всичко бях написала в писмото, от ясно по-ясно... той също замълча, дори се отдръпна, но със загатване ми казваше, че и на него му е хубаво в мое присъствие...
Но когато се опитвах да говоря за чувствата си, той ме спираше...
Необясними са преплитанията и лъкатушенията на човешките отношения... Имам хубав брак и хубави и пълноценни отношения със съпруга ми. Но страшно ми се иска да съм с този мъж, правейки любов - ...