Скрити български вопли
... “аз дойдох да дочакам мирен заник,
че мойто слънце своя път измина…
О, скрити вопли на печален странник,
напразно спомнил майка и родина.”
Колко години, стотици седмици, хиляди часове и милиони минути са минали с мисълта
”Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне,
и тихи пазви тиха нощ разгръща,
да приласкае скръбни и нещастни”…
Наистина ли са минали почти сто години от това стихотворение на Димчо Дебелянов?
Наистина ли и днес то ни разтърсва със своята актуалност? ...